четвъртък, 19 януари 2012 г.

8 основни признака, че сте един за друг!


“Обичам те не само заради това какъв си ти, а заради това каква съм аз, когато съм с теб.”

  В тази публикация съм подбрала 8-те основни признака за съвместимост, но искам да подчертая, че това важи за хората, които търсят дълготрайна и стабилна връзка. За тези, които не търсят нищо сериозно няма смисъл да четат по-нататък.


1. И двамата още от първите си срещи имате чувството, че се познавате от години!

  Това не се случва често и затова, когато се намерят тези сродни души няма как да не се почувства разликата. Чувството е все едно си си у дома. Това създава усещане за доверие, което се цени високо. Обожавате да сте в неговата/нейната компания, темите за разговор не се изчерпват и задължително намирате много неща, по които си приличате!

2. Имате еднаква ценноста система



  Това е много важно, ако търсите партньор за цял живот. Така ще имате възможно най-малко разногласия по много важни въпроси като поведение в обществото, представа за съвсместен живот, възпитание на децата и т.н.к. Ако ви питат как си представяте живота след 10 год. е хубаво и двамата да искате едно и също от живота. Пак искам да отбележа, че това не е толкова важно за краткотрайна връзка, но в момента, в който търсите стабилност това според мен е от основно значение, за да може поне по най-важните неща двама души да мислят като един човек!

3. Има физическо привличане между вас


  Безспорно той/тя те привлича. Може в началото още да не усещате мигновенно влюбване и подкосяване на краката, но с времето чувствата се засилват все повече и ставаш буквално сляп за всички останали изкушения, които дебнат на всеки ъгъл.

4. Имате общи интереси



  Съвсем не е нужно интересите ви да съвпадат на 100%  но ще е по-добре, ако например и двамата обичате да прекарвате свободното си време през уикенда предимно в спокойна обстановка насред природата, отколкото на шумни и задимени места. В колата пък слушате една и съща музика и двамата си пеете доволно, а не почервенявате от гняв, защото не може да понасяте повече музиката, която той/тя слуша и ви се иска да потрошите радиото.

5. Чувстваш, че с него/нея си на 100% себе си




  На всички ни се е случвало да се срещаме с човек, който се опитва лека полека да ни моделира, така, както на него би му харесало да се държим. С такъв човек просто нямаш свободата да разгърнеш целия си потенциал. И много наивни хора смятат, че ако се правят на това, което не са другия ще ги обикне. А резултата е точно обратното. Много е изморително да се правиш на някой друг, губи се уважението, заради старанието ти да се харесаш и със сигурност, тя/той не харесва теб, а представата и/му за теб. Трябва да се престрашим да бъдем себе си, за да намерим човека, който ще ни хареса такива, каквито сме.


6. Сексуална съвместимост





Ако и в леглото усещате пълна хармония + 5-те други признака вие вече сте абсолютен късметлия! Сексът е още един начин за общуване, в който любимия/любимата може да изрази напълно любовта си по начин, по който думите не биха могли. Също в леглото по-трудно можеш да излъжеш и да си нещо, което не си, тоест ще научите неща, които иначе не бихте научили за него/нея. Ако и двамата имате желание да доставите удоволствие на партньора си, ако и двамата се чувствате комфортно и не ви се налага да правите нещо, което не искате, за да се харесате, значи между вас има хармония и истинска обич.



7. Освен всичко той/тя ти е и верен приятел



  Ако имаш нужда от помощ или подкрепа, той/ тя веднага ще ти помогне без да го/я молиш. Чувстваш, че можеш да му/и се довериш и да споделиш всичко- от радостни събития до разочарования и той/тя ще те изслуша и на теб ще ти олекне. И двамата проявявате искрен интерес към заниманията на другия, ако ще да не разбирате нищо от това. Връзки, в който има само физическо привличане няма как да просъществуват дълго време, защото всички знаем, че страстта не е вечна и не е всичко, макар да не може без нея. Ако се чудите дали не надделява секса във вашата връзка, ето един начин за проверка- ако можете да прекарвате 2 пъти повече време в разговори и взаимно опознаване, отколкото в ласки и други подобни игри, значи всичко е каквото трябва да бъде за една дълготрайна връзка.

8. Умеете да правите взаимни компромиси


  Без взаимни компромиси просто няма как да стане всичко описано дотук. Няма идеални хора и с някои маловажни неща ще ни се наложи да се примирим, но ако са налице най-важните признаци си заслужава.  И Тук не става дума за жертви, а за взаимно нагаждане един към друг. Ако всеки е инат и иска непременно да става каквото той каже, това не е истинска любов, а борба за надмощие! В някой случай се налага да се съобразиш с другия в името на общото благо. Или както е казал Марсел Ашар- "За да бъдеш щастлив в любовта, не е нужно да си сляп; достатъчно е от време на време да си затваряш очите"






петък, 23 септември 2011 г.

Дали наистина е въпрос на избор това, да бъдеш или да не бъдеш хомосексуалист? (1-ва част)



  Редица изследвания доказват, че по своята структура основната конфигурация на човешкия зародиш е женска. В резултат на това мъжете имат някои закърнели подобия на типично женските окръглености, каквито са гърдите. Между шестата и осмата седмица след зачатието, мъжкият зародиш (XY) получава солидна доза от мъжките полови хормони, наречени андрогени, които да оформят тестисите, а после още една доза, която да пренастрои мозъка от женска на мъжка конфигурация. Ако мъжкият зародиш не получи подходящите количества мъжки хормони, в определеното за това време, може да се случи едно от двете:
    Първо, може да се роди бебе момченце, чиято мозъчна структура да е повече женска, отколкото мъжка, или с други думи, момче, което в пубертета вероятно ще се развие като хомосексуалист. 
    Второ, може да се роди генетично бебе момченце, с напълно оформени мъжки полови органи, но с изцяло женска настройка на мозъка. Това дете ще се развие като транссексуална личност, тоест като човек, който биологически е определен към единия пол, но знае, че всъщност принадлежи на другия.
   Повечето хора от по-старите поколения все още вярват, че хомосексуализмът е явление, породено от съвременния начин на живот, и че е "неестествен акт", Но истината е, че хомосексуализмът съществува откакто свят светува и че се проявява винаги, когато мъжкият зародиш не получава полагаемото му се количество мъжки полови хормони. 

              Хомосексуалността е генетично предопределена, а не въпрос на избор

  И така, вече знаем, че в повечето случай хомосексуалността е вродена, но постепенно стана ясно и това, че ролята на средата, в която растем и ни възпитават, е много по-незначителна за определянето на нашето поведение, отколкото смятахме преди. Учените доказаха, че на практика всякакви родителски опити да потиснат или отклонят хомосексуалните наклонности на своите деца са напълно безсмислени. И също така:

  Няма солидни доказателства, че хомосексуалното възпитание на едно дете увеличава вероятността то да стане хомосексуалист. 

  Нима можем да критикуваме и обвиняваме човек, родил се леворък или с генеточно нарушена способност за четене? Или защото има сини очи и червена коса? Или защото се е родил с женски мозък в мъжко тяло. Поради своята непросветеност повечето хомосексуални хора вярват, че тяхната хомосексуалност е върпос на избор и като всяка друга малцинствена група често използват различни обществени форуми, за да демонстрират и защитават своя "избор", с което обаче не само измъчват себе си, но и предизвикват отрицателна реакция сред мнозина представители на обществото. 
  Тъжно е да се каже, но според статистиката 30% от жертвите на самоубийства сред подрастващите са хомосексуалисти и лесбийки, а всеки един от трима транссексуални хора се самоубива. Изглежда тези хора не могат да преживеят осъзнаването на факта, че до края на дните си ще трябва да останат "напъхани в чуждо тяло". Едно проучване на начина, по който са били възпитавани тези хомосексуални младежи, разкрива, че повечето са израснали в семейства или общности, изповядващи неприязън или отхвърляне на хомосексуалистите, и/или пък са изповядвали религия, която се е опитвала да спаси някой от "жертвите" чрез молитви и различни верски терапии. 

Статията е откъс от книгата на Алън и Барбара Пийз "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния"