сряда, 23 февруари 2011 г.

Какво определя живота ти?

  В момента чета една книга - ''Седемте навика на високо ефективните хора''  от Стивън Кови и се натъкнах на нещо много интересно! Всеки човек има нещо, което за него е център или фокус и то определя всичките му поведения и решения.

 Ако това е партньорът- вашето чувство за сигурност зависи от начина по който ви третира партньорът ви.
 Ако това е семейството- сигурността ви се крепи на семейното одобрение и на способността да се отговаря на семейните очаквания.
 Ако това са парите- стойността ви като личност , се опредя от това колко печелите.
 Ако това е работата- склонен сте да се характеризирате чрез професионалната си роля.
 Ако това са материалните притежания- стабилността ви се основава на вашата репутация, социално положение или на нещата, които притежавате.
 Ако това са удоволствията- чувствате се сигурен само, когато изпитвате удоволствие.
 Ако това са приятелите- Много сте зависими от мнението на околните.
 Ако това е врагът- Винаги гадаете какво смята да направи врагът.
 Ако това е църквата- намирате идентичност и сигурност в религиозните етикети и сравнения.
 Ако това сме самите ние- способността ви за действие е ограничена от собствените ви възможности. Не използвате предимствата на взаимозависимостта.

 Според книгата най-добрият център могат да бъдат нашите принципи. Те не се влияят от нищо. Те не се ядосват и не се отнасят с нас по различен начин. Не се развеждат с нас и не ни изоставят, тръгвайки си с най-добрият ни приятел. Принципите не умират. Не могат да бъдат унищожени от пожар или земетресение и не могат да бъдат откраднати. Ако сте човек, центриран около верните принципи вие ще се опитате да стоите настрана от емоциите и другите фактори, които биха ви въздействали. Това ще ви помогне да прецените възможностите. Изявлението ви за лична мисия ще бъде собствената ви конституция , най-точният израз на вашето виждане и ценности. То ще бъде критерий, с който ще съизмервате всичко в живота си. Така например изявления за лична мисия имат и организациите. Например IBM, разни хотели и така нататък. В книгата беше дадено за пример един страхотен хотел, където обслужването е било на много високо ниво. Всеки служител от този хотел имал право да се включи към изявленията. Дори чистачките имали възможност да участват в това и да дадат собствено мнение , за да върви цялостното обслужване и клиентите да се чувстват превъзходно в хотела. Те имали най-добрите принципи, от които да се ръководят, така че хората да останат очаровани. За всеки личната му мисия може да бъде различна, но се натъкнах на един добър пример, който не е никак лош : **************************************************
"Кредото на оптимиста" - Крисчън Д. Ларсън

 Обещавам на себе си:
 ~ Да бъда толкова силен, че нищо да не е в състояние да смути душевния ми мир...
 ~ Да излъчвам и внушавам здраве, щастие и благоденствие на всеки, с когото общувам...
 ~ Да помагам на приятелите си да почувстват, че всеки от тях притежава нещо много ценно... ~ Да гледам на всичко в живота от към добрата му страна и активно да прилагам оптимизма си така, че да го превърна в реалност... 
~ Да мисля само за най-доброто, да работя само по най-добрия начин и да очаквам само най-доброто...
 ~ Да се радвам и ентусиазирам от успеха на другите също толкова, колкото и от собствените си успехи...
 ~ Да забравя грешките от миналото и да се фокусирам върху великите постижения, които ще постигна в бъдеще...
 ~ Да имам ведро изражение и да дарявам усмивка на всеки срещнат, независимо дали ми е познат или непознат...
 ~ Да се посветя до такава степен на личното си усъвършенстване, че да не ми остава време да критикувам другите...
 ~ Да имам високо мнение за себе си и да заявя този факт пред света, но не провиквайки се с гръмки думи, а доказвайки го с велики дела...
 ~ Да живея с вярата, че целият свят е на моя страна и ме подкрепя при условие, че съм верен на най-доброто в себе си...
 ~ Да бъда максимално силен, за да не допусна мрачни мисли, твърде благороден, за да не се гневя, твърде уверен, за да не се страхувам и извънредно щастлив, за да не позволя присъствието на беди и проблеми. Така, че широтата на ума да ме пази от тревогата, благородството - от гнева, а щастието - от бедите...

2 коментара:

  1. Здравей, скъпа Изабел!
    Много ми харесва блога ти! Поздравления, че си направила нещо толкова позитивно!
    "Кредото на оптимиста" от днес ще бъде и моето кредо- невероятно ме зареди!
    Благодаря ти!
    Поздрави майка ти от мен и се надявам скора да се видим пак :)Тони

    ОтговорИзтриване
  2. Много ти благодаря, Тони! И ти много ме зареди! Радвам се, че ти харесва! :) И ти имаш поздрави от майка ми и скоро може да се видим пак :)

    ОтговорИзтриване