петък, 22 юли 2011 г.

Принципи на емпатичното общуване

Характер и общуване
Комуникацията е най-важното умение в живота. Ние прекарваме по-голямата част от съзнателния ни живот, общувайки. Но обърнете внимание на това: прекарали сте години, учейки се как да четете, как да пишете и как да говорите. Но какво да кажем за умението да се слуша? Какво обучение или образование сте получили, за да можете истински и дълбоко да разбирате друг човек, да взимате предвид чуждата гледна точка? Почти няма хора, преминали такъв процес на обучение. Или ако е така, сигурно става дума за техники на Етиката на Личността, които са толкова отдалечени от основата на характера ни и естествено на взаимоотношението, че не може да става и дума за истинско разбиране на другия човек. Истинският ключ, за да ми повлияете, е вашият пример, вашето поведение. Поведението ви се определя от характера, от това какъв сте в действителност, а не от това, което другите казват, че сте, или това, което вие искате да мислят за вас. Очевидно е как ще ви възприема при това положение. Характерът, така да се каже, постоянно излъчва и ви разкрива, и в края на краищата инстинктивно започвам да ви вярвам или не. Ако живеете живота си на зиг-заг, ако това, което твърдите, че сте, не се покрива с това, което правите, наистина ще ми е трудно да бъда открит с вас. И тогава колкото и да искам да приема вашата обич и влияние, няма да се чувствам достатъчно сигурен да изложа на показ мнението си, преживяванията си или по-съкровените си чувства. Кой знае какво ще се случи, ако го направя. Можете да ми кажете, че държите на мен и ме цените. Аз отчаяно мога да се стремя да ви повярвам. Но как е възможно да ме цените, когато дори не ме разбирате? Всичко, което казвате, са думи, а аз нямам вяра на думите. Ако не сте повлиян от моята уникалност, аз няма да се повлияя от вашия съвет. Затова, ако искате да постигенете ефктивност във взаимоотношенията си, не обръщайте внимание единствено на техниките. Необходимо е да изградите умения за емпатично изслушване, основано на характер, който вдъхва доверие и вдъхновява искреност. Емпатично* слушане "Стремете се първо да разберете" изисква голяма промяна на парадигмата за много хора, защото обикновено първо се стремим да бъдем разбрани. Мнозина слушат, без да имат намерението да разберат, те слушат с намерението да отговорят. Те филтрират всичко през собствените си парадигми, разчитайки собствената си биографии в очите на другите. Нека се вслушаме в един типичен разговор между баща и син. 

Уф, татко, писна ми вече от това училище! (Обърни ми внимание, искам да говоря с теб)
Какво има , сине (Добре, заинтригувах те. Добре!)
То е абсолютно непрактично. Тия неща никога няма да ми потрябват. (Имам проблем в училище и се чувствам ужасно)
Ами, ти просто още не можеш да си представиш колко полезни ще ти бъдат по-нататък. Между другото, когато бях на твоите години и аз се чувствах така и си мислих, че половината предмети са ми абсолютно ненужни. (О, не, сега ще трябва да изслушам трета глава от автобиографията на баща ми. А въпросът изобщо не е в това. Пак ще ми опява как е трябвало да ходи на училище в снега и то без бутуши. Отново няма да стигнем до проблема) Но се оказа, че после точно те ми бяха от най-голяма полза. Не се отказвай, имай малко повече търпение. (Времето няма да ми реши проблема. Как ми се ще да ти го кажа. Само да можех да изплюя камъчето)
Колко повече? А освен това можеш ли да ми кажеш защо ми трябват логаритми, като ще ставам автомеханик?
Автомонтьор?! Шегуваш ли се? (На него не му се нрави идеята да бъда автомоньор. Не му харесва това, че не искам да завърша училище. Трябва да оправдая думите си.)
Не, напълно съм сериозен. Погледни Джо. Той напусна училищш, работи с коли и вече изкарва добри пари. Това е практично.
Сега може да ти изглежда така, но след няколко години Джо  ще съжалява, че не е останал в училище.(А сега идва ред на лекция N 16 върху ценността на образованието.) А и ти надали би искал да останеш автомонтьор. (Ти пък откъде знаеш? Имаш ли си понятие какво искам?) Трябва ти образование, за да постигнеш нещо повече в живота.
Не съм убеден. На Джо му е много добре така. (Джо не е неудачник. Той завърши училище и въпреки това не е неудачник)
 А ти опитваш ли се наистина? (До никъде не стигаме така. Ех, само ако чуеше това, което искам да ти кажа.)
Втора година съм вече в гимназията. Това не е ли опитване?
Но това е добро училище. Дай им още малко време. (Да...Сега говорим за време, а аз изобщо не искам да говоря за това, а за проблема ми.)  
Да, ама и другите се чувстват като мен! (Не си го измислям, факт е.)
Даваш ли си сметка колко жертви сме направили с майка ти, за да те запишем в това училище? (А сега идва урокът за вината. Сигурно съм неблагодарник, училището е върхът, майка ми и баща ми са светци, а аз съм неблагодарник.) Не можеш просто ей така да се откажеш.
Знам, че сте се жертвали, но просто не си заслужава. (Ти просто не разбираш.)
Може би, ако започнеш да отделяш повече време на домашните работи и не седиш толкова пред телевизора... ( Не е това проблемът, изобщо не е това. И не мога дори да ти го кажа. Глупаво беше да се опитвам.)
О, татко, до никъде не стигаме...Всъщност няма значение. Май е по-добре да не говорим повече за това.  Виждате ли колко сме ограничени, когато се опитваме да разберем друг човек само на базата на думите и преценявайки го според своята собствена призма?
 
Никога няма да можете да разберете  напълно друг човек и да видите света по неговия начин, освен ако наистина не желаете това и не притежавате достатъчно сила на характера, доверие към вас от отсрещния човек и умения за емпатично слушане. Уменията, които са само върхът на айсберга на емпатичното слушане, могат да бъдат класифицирани според четири стадия на развитие. НО кои са тези 4 стадия ще разберем във втората част на "Принципи на емпатичното общуване" *емпатия- способност да се споделят и разбират чувствата на друг човек. 
 
Публикацията е откъс от книгата "Седемте навика на високо ефективните хора" от Стивън Кови.

Няма коментари:

Публикуване на коментар