петък, 23 септември 2011 г.

Дали наистина е въпрос на избор това, да бъдеш или да не бъдеш хомосексуалист? (1-ва част)



  Редица изследвания доказват, че по своята структура основната конфигурация на човешкия зародиш е женска. В резултат на това мъжете имат някои закърнели подобия на типично женските окръглености, каквито са гърдите. Между шестата и осмата седмица след зачатието, мъжкият зародиш (XY) получава солидна доза от мъжките полови хормони, наречени андрогени, които да оформят тестисите, а после още една доза, която да пренастрои мозъка от женска на мъжка конфигурация. Ако мъжкият зародиш не получи подходящите количества мъжки хормони, в определеното за това време, може да се случи едно от двете:
    Първо, може да се роди бебе момченце, чиято мозъчна структура да е повече женска, отколкото мъжка, или с други думи, момче, което в пубертета вероятно ще се развие като хомосексуалист. 
    Второ, може да се роди генетично бебе момченце, с напълно оформени мъжки полови органи, но с изцяло женска настройка на мозъка. Това дете ще се развие като транссексуална личност, тоест като човек, който биологически е определен към единия пол, но знае, че всъщност принадлежи на другия.
   Повечето хора от по-старите поколения все още вярват, че хомосексуализмът е явление, породено от съвременния начин на живот, и че е "неестествен акт", Но истината е, че хомосексуализмът съществува откакто свят светува и че се проявява винаги, когато мъжкият зародиш не получава полагаемото му се количество мъжки полови хормони. 

              Хомосексуалността е генетично предопределена, а не въпрос на избор

  И така, вече знаем, че в повечето случай хомосексуалността е вродена, но постепенно стана ясно и това, че ролята на средата, в която растем и ни възпитават, е много по-незначителна за определянето на нашето поведение, отколкото смятахме преди. Учените доказаха, че на практика всякакви родителски опити да потиснат или отклонят хомосексуалните наклонности на своите деца са напълно безсмислени. И също така:

  Няма солидни доказателства, че хомосексуалното възпитание на едно дете увеличава вероятността то да стане хомосексуалист. 

  Нима можем да критикуваме и обвиняваме човек, родил се леворък или с генеточно нарушена способност за четене? Или защото има сини очи и червена коса? Или защото се е родил с женски мозък в мъжко тяло. Поради своята непросветеност повечето хомосексуални хора вярват, че тяхната хомосексуалност е върпос на избор и като всяка друга малцинствена група често използват различни обществени форуми, за да демонстрират и защитават своя "избор", с което обаче не само измъчват себе си, но и предизвикват отрицателна реакция сред мнозина представители на обществото. 
  Тъжно е да се каже, но според статистиката 30% от жертвите на самоубийства сред подрастващите са хомосексуалисти и лесбийки, а всеки един от трима транссексуални хора се самоубива. Изглежда тези хора не могат да преживеят осъзнаването на факта, че до края на дните си ще трябва да останат "напъхани в чуждо тяло". Едно проучване на начина, по който са били възпитавани тези хомосексуални младежи, разкрива, че повечето са израснали в семейства или общности, изповядващи неприязън или отхвърляне на хомосексуалистите, и/или пък са изповядвали религия, която се е опитвала да спаси някой от "жертвите" чрез молитви и различни верски терапии. 

Статията е откъс от книгата на Алън и Барбара Пийз "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния"


понеделник, 12 септември 2011 г.

Как да мислим, за да привлечем любовта (2-ра част)

 "Светът прави път на тези, които знаят накъде отиват"

  Както споменах в предишната публикация, правилната нагласа относно любовта е от изключително значение. Ако мога да направя някакво сравнение, то е все едно да започнем да строим къща без да сме положили основите. На мен, а и вярвам на много от нас ще ни е интересна темата как да мислим, за да привлечем подходящия партньор, а не просто поредната бройка. Да трупаш бройки е интересно за определени хора до едно време, но всички знаят (а който не го знае го усеща), че това няма да допринесе за щастието ти, а даже може да доведе и до чувство на още по-голяма самота. Но решим ли веднъж, че искаме стабилна и дълготрайна връзка е хубаво да започнем да си изграждаме вътрешна представа за това какъв човек искаме да срещнем още преди да сме го срещнали. 

   Ако нагласата е първата стъпка към привличането на любовта, то изграждането на вътрешния образ за отсрещния човек е втората. 

  Изгответе си списък с всички качества, които искате да притежава бъдещия ви партньор. Всички подробности могат да ви бъдат от полза. Това, което ще се случи е, че най-вероятно няма да имате 100% съвместимост (което е напълно нормално), но човека, когото ще срещнете ще се доближава максимално до тези характеристики. Според мен по-голяма полза ще има да си дадете сметка за типа отношение към вас, отколкото само за външността или уменията, които искате да притежава. Тоест, ако се случи с любимия да харесваме различни спортове, да се занимаваме със съвсем различни професии и всякакви други различия, но пък нямаме нищо против това и никой не пречи на другия да продължава да се занимава с каквото обича и даже го подкрепя в любимите му начинания и го насърчава да се развива, това е отношение. Значи в такъв случай в моя списък ще пише- искам другия да ме обича такъв, какъвто съм. Или..искам другия да оценява всичките ми качества и жестовете, които правя за него/нея. Също искам да мога да разговарям с него/нея за всичко и да усещам подкрепата му/и в добри и лоши времена. Искам да ми дава достатъчно свобода, да ми има доверие и т.н. (аз също на свой ред съм готов/а да дам всичко това! ) 
 Най-голяма съвместимост може да се получи, ако и двамата имате еднакви морални ценности. Тъй, че може да включите и това.

 Списъкът може да продължи още много. Това упражнение малко прилича на процеса по поставяне на цели. И в двата случая трябва да знаем какво искаме да постигнем. Но без да си дадем сметка какво ни прави щастливи ще се лутаме още дълго. Бъдете максимално конкретни. 
 Мен лично няма да ме направи по-щастлива това дали той ще е рус със сини очи или ще е мургав с кафяви очи. За мен е важно да ме привлича много, но отношението му към мен е не по-малко важно. 

  Сега, след като имате ясна представа в съзнанието си, вие сте една стъпка по-близо до мечтания партньор! 

Изабел Батова


Ако искате да копирате статията във вашия блог или сайт, моля поставете линк към нея. 


сряда, 7 септември 2011 г.

Как да мислим, за да привлечем любовта (1-ва част)


                                           "Нагласата е по-важна от реалността"

   Няма човек, който да не си мечтае да срещне истинската любов, но за голямо съжаление много хора дълбоко в себе си не вярват, че това някога ще им се случи . Те са загнездили съзнанието си с купища отрицателни мисли като "нямам късмет", "твърде късно е вече", "няма свестни мъже/жени", "нямам време да го/я търся", "все попадам на неподходящи" и т.н. и ден след ден убеждават себе си в това. С времето започват да се появяват случки, които служат като доказателство, че наистина е така и картинката изглежда вече наистина мрачна. Това са хора, които са се самоопределили като "жертви на обстоятелствата". 
  Е, по принцип няма нищо необичайно в това човек да е необвързан, даже е много приятно. Аз лично съм привърженичка на фразата "По-добре сам, отколкото зле придружен". Но има разлика. В този случай човек взима съзнателното решение да е необвързан, но по принцип вярва, че един ден ще срещне любовта и наистина  този ден настъпва рано или късно. Но това е резултат от положително мислене + действия в тази насока. 

  Ето какво мисля аз- всеки човек, който иска да срещне истинската любов, трябва да има нагласата, че това наистина ще се случи, независимо в какви обстоятелства се намира и на каква възраст е. Сигурно някой от вас се питат как така някой хора като че ли без никакво усилие срещат любовта, а пък нито са поставени в най-благоприятната ситуация, нито са най-умните и най-красивите. И си казвате- ми то е до късмет. И до там се изчерпва въпроса. А замислялили сте се какво мислят по въпроса за любовта тези хора? как  се държат? С една дума- на какво се дължи техния успех? Не може да е само до късмет. 

 Явно виждаме, че няма значение колко сме успешни в работата си, за да имаме късмет в любовта. Значи не е това. Дали е нужно да сме много красиви или просто симпатични. И това не е. Да видим....на каква възраст сме? Мне..и това не е. 

  Успехът в любовта зависи от самооценката, която имаме за себе си. Щастливите и самоуверени хора имат най-голям шанс да срещнат любовта. Те са щастливи още преди да са я срещнали. Те просто не се съмняват, че това им е писано да се случи някой ден. И защо да се съмняват щом знаят цената си и са готови ако се наложи да изчакат, за да срещнат подходящия човек, вместо да се задоволят с някой, който не ги цени и уважава. Те не се притесняват и не се тревожат, че времето минава. Радват се на живота, защото има куп други удоволствия. Занимават се с нещата, които им доставят удоволствие и извличат ползите от всяка ситуация. Те истински обичат себе си!  Те предприемат действия, чрез които да засилят процеса по идването на подходящия партньор, но това не е смисъла на живота им. Тяхния живот е пълноценен, тяхната личност е завършена. Те знаят какво искат и какво не искат и са готови да се борят и да предприемат редица от стъпки, за да придвижат нещата. Те знаят къде да търсят и рано или късно намират това, което са искали! 

Този път няма да пиша от къде е откъс публикацията, защото това беше първата ми авторска публикация. От тук нататък ще има повече такива, защото вече се насъбраха много неща, които искам да кажа и по които имам лично мнение. Разбира се то е базирано на голямото количество книги за личностно израстване, които съм прочела, на анализ на всичко, което ми се случва и наблюдения върху хора и обстоятелства. Надявам се да ви допаднат моите публикации и ако е така ще се радвам да ги споделите :) /



Ако искате да копирате статията във вашия блог или сайт, моля поставете линк към нея.