петък, 23 септември 2011 г.

Дали наистина е въпрос на избор това, да бъдеш или да не бъдеш хомосексуалист? (1-ва част)



  Редица изследвания доказват, че по своята структура основната конфигурация на човешкия зародиш е женска. В резултат на това мъжете имат някои закърнели подобия на типично женските окръглености, каквито са гърдите. Между шестата и осмата седмица след зачатието, мъжкият зародиш (XY) получава солидна доза от мъжките полови хормони, наречени андрогени, които да оформят тестисите, а после още една доза, която да пренастрои мозъка от женска на мъжка конфигурация. Ако мъжкият зародиш не получи подходящите количества мъжки хормони, в определеното за това време, може да се случи едно от двете:
    Първо, може да се роди бебе момченце, чиято мозъчна структура да е повече женска, отколкото мъжка, или с други думи, момче, което в пубертета вероятно ще се развие като хомосексуалист. 
    Второ, може да се роди генетично бебе момченце, с напълно оформени мъжки полови органи, но с изцяло женска настройка на мозъка. Това дете ще се развие като транссексуална личност, тоест като човек, който биологически е определен към единия пол, но знае, че всъщност принадлежи на другия.
   Повечето хора от по-старите поколения все още вярват, че хомосексуализмът е явление, породено от съвременния начин на живот, и че е "неестествен акт", Но истината е, че хомосексуализмът съществува откакто свят светува и че се проявява винаги, когато мъжкият зародиш не получава полагаемото му се количество мъжки полови хормони. 

              Хомосексуалността е генетично предопределена, а не въпрос на избор

  И така, вече знаем, че в повечето случай хомосексуалността е вродена, но постепенно стана ясно и това, че ролята на средата, в която растем и ни възпитават, е много по-незначителна за определянето на нашето поведение, отколкото смятахме преди. Учените доказаха, че на практика всякакви родителски опити да потиснат или отклонят хомосексуалните наклонности на своите деца са напълно безсмислени. И също така:

  Няма солидни доказателства, че хомосексуалното възпитание на едно дете увеличава вероятността то да стане хомосексуалист. 

  Нима можем да критикуваме и обвиняваме човек, родил се леворък или с генеточно нарушена способност за четене? Или защото има сини очи и червена коса? Или защото се е родил с женски мозък в мъжко тяло. Поради своята непросветеност повечето хомосексуални хора вярват, че тяхната хомосексуалност е върпос на избор и като всяка друга малцинствена група често използват различни обществени форуми, за да демонстрират и защитават своя "избор", с което обаче не само измъчват себе си, но и предизвикват отрицателна реакция сред мнозина представители на обществото. 
  Тъжно е да се каже, но според статистиката 30% от жертвите на самоубийства сред подрастващите са хомосексуалисти и лесбийки, а всеки един от трима транссексуални хора се самоубива. Изглежда тези хора не могат да преживеят осъзнаването на факта, че до края на дните си ще трябва да останат "напъхани в чуждо тяло". Едно проучване на начина, по който са били възпитавани тези хомосексуални младежи, разкрива, че повечето са израснали в семейства или общности, изповядващи неприязън или отхвърляне на хомосексуалистите, и/или пък са изповядвали религия, която се е опитвала да спаси някой от "жертвите" чрез молитви и различни верски терапии. 

Статията е откъс от книгата на Алън и Барбара Пийз "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния"


Няма коментари:

Публикуване на коментар