Закон за даването

Вторият духовен закон на успеха е законът на даването. Той би могъл да бъде наречен и закон за даването и получаването, защото Вселената функционира посредством динамичен взаимообмен. Нищо не е статично. Ето защо трябва да давате и получавате, за да поддържате в живота си циркулацията на богатството, изобилието и всичко, което желаете.   Всички взаимоотношения се изграждат от даване и получаване. Даването поражда получаване, а получаването поражда даване. Онова, което се издига, задължително пада; онова, което излиза, задължително се връща. Всъщност получаването и даването са едно и също нещо, защото и получаването, и даването са различни аспекти на енергийния поток във Вселената. И ако прекъснем потока на което и да било от двете, влизаме в противоречие с разума на природата.  Най-важно е намерението, с което е подплатено даването или получаването. Намерението винаги трябва да е създаване на щастие за даващия и получаващия, защото щастието стимулира и поддържа живота и следователно генерира мултипликация. Когато даването е безусловно и от сърце, връщането е пряко пропорционално на даването. Ето защо актът на даване трябва да носи радост -разположението на духа трябва да е такова, че да изпитвате радост от самия акт на даване. Тогава енергията, с която е подплатено даването, се увеличава многократно.  Да се прилага законът на даването, всъщност е много просто: ако искаш радост, дай радост на другите; ако искаш любов, научи се да даваш любов; ако искаш внимание и признателност, научи се да даваш внимание и признателност; ако искаш материално благополучие, помагай на другите да забогатяват. Всъщност най-лесният начин да получиш онова, което искаш, е да помагаш на другите да получават онова, което искат. Този принцип действа еднакво добре при индивиди, корпорации, общества и народи. Ако желаете да се радвате на всички добри неща в живота, научете се мълчаливо да дарявате всички с добрите неща в живота.  Дори мисълта за даването, мисълта за благополучието на другите или простата молитва имат силата да въздействат. Така е, защото нашето тяло, сведено до своето основно състояние, е локализирано натрупване от енергия и информация в един свят на енергия и информация. Най-добрият начин да пуснете в действие закона за даването (да стартирате целия процес на циркулация) е, като вземете решение всеки път, когато влезете в контакт с някого, да му давате нещо. Не е необходимо да е във формата на материални неща; може да бъде цвете, комплимент или молитва. Всъщност най-мощните форми на даване са нематериални. Дарове като загриженост, внимание, привързаност, признателност и любов са между най-ценните, които можете да предложите, а няма да ви струват нищо. Когато срещнете някого, бихте могли безмълвно да го благословите, като му пожелаете щастие, радост и веселие. Този вид мълчаливо даване крие голяма сила. Едно от нещата, на които са ме учили като малък и на което аз също съм учил своите деца, е, че никога не се отива в нечий дом, без да се занесе нещо- никога не отивайте на гости без подарък. Вероятно ще кажете: "Как да давам на другите, когато в момента и аз самия нямам достатъчно?". Можете да занесете цвете. Едно цвете. Можете да занесете бележка или картичка, на която е написано нещо за вашите чувства към човека, когото посещавате. Можете да занесете комплимент. Можете да занесете молитва. Вземете решение да давате, където и да отидете, когото и да видите. Докато давате, ще получавате. Колкото повече давате, толкова по-голямо ще става доверието ви в чудодейното действие на този закон. И тъй като ще получавате повече, възможностите ви да давате също ще се увеличават. 

Истинската ни природа се отличава с богатство и изобилие; ние сме богати по природа, защото природата подкрепя всяка необходимост и всяко желание. Нищо не ни липсва, защото нашата природа в основата си е природа на чистата потенциалност и безкрайните възможности. Ето защо трябва да знаете, че богатството ви е присъщо, без значение дали имате много или малко пари, защото източникът на всяко благосъстояние е полето на чистата потенциалност, то е съзнанието, което знае как да осъществи всяка потребност, включително и потребността ви от радост, любов, веселие, мир, хармония и знание. Ако се стремите преди всичко към тези неща, не само за себе си, но и за другите, всичко останало ще дойде спонтанно при вас.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАВАНЕТО Ще се възползвам от закона за даването, като обещая пред себе си следното: 1. Където и да отида, когото и да срещна, ще нося подарък. Подаръкът може да е комплимент, цвете или молитва. Днес ще давам по нещо на всекиго, с когото вляза в контакт, и така ще стартирам циркулационния процес на радостта, богатството и изобилието в своя живот и живота на другите. 2. Днес ще приема с благодарност всички дарове, които животът има да ми предложи. Ще приема даровете на природата: слънчевите лъчи и песента на птиците, пролетния дъжд или първия зимен сняг. Ще приема с открито сърце и даровете от другите хора, независимо дали ще бъдат под формата на нещо материално, пари, комплимент или молитва. 3. Ще поема задължението да поддържам циркулацията на благосъстоянието в своя живот, като давам и получавам най-ценните дарове на живота: даровете на загрижеността, привързаността и любовта. Всеки път, когато срещна някого, мълчаливо ще му пожелавам щастие, радост и веселие. Публикацията е откъс от книгата "Седемте духовни закона на успеха" от Дийпак Чопра

Последната лекция- Ранди Пауш

Какво определя живота ти?

  В момента чета една книга - ''Седемте навика на високо ефективните хора''  от Стивън Кови и се натъкнах на нещо много интересно! Всеки човек има нещо, което за него е център или фокус и то определя всичките му поведения и решения.

 Ако това е партньорът- вашето чувство за сигурност зависи от начина по който ви третира партньорът ви.
 Ако това е семейството- сигурността ви се крепи на семейното одобрение и на способността да се отговаря на семейните очаквания.
 Ако това са парите- стойността ви като личност , се опредя от това колко печелите.
 Ако това е работата- склонен сте да се характеризирате чрез професионалната си роля.
 Ако това са материалните притежания- стабилността ви се основава на вашата репутация, социално положение или на нещата, които притежавате.
 Ако това са удоволствията- чувствате се сигурен само, когато изпитвате удоволствие.
 Ако това са приятелите- Много сте зависими от мнението на околните.
 Ако това е врагът- Винаги гадаете какво смята да направи врагът.
 Ако това е църквата- намирате идентичност и сигурност в религиозните етикети и сравнения.
 Ако това сме самите ние- способността ви за действие е ограничена от собствените ви възможности. Не използвате предимствата на взаимозависимостта.

 Според книгата най-добрият център могат да бъдат нашите принципи. Те не се влияят от нищо. Те не се ядосват и не се отнасят с нас по различен начин. Не се развеждат с нас и не ни изоставят, тръгвайки си с най-добрият ни приятел. Принципите не умират. Не могат да бъдат унищожени от пожар или земетресение и не могат да бъдат откраднати. Ако сте човек, центриран около верните принципи вие ще се опитате да стоите настрана от емоциите и другите фактори, които биха ви въздействали. Това ще ви помогне да прецените възможностите. Изявлението ви за лична мисия ще бъде собствената ви конституция , най-точният израз на вашето виждане и ценности. То ще бъде критерий, с който ще съизмервате всичко в живота си. Така например изявления за лична мисия имат и организациите. Например IBM, разни хотели и така нататък. В книгата беше дадено за пример един страхотен хотел, където обслужването е било на много високо ниво. Всеки служител от този хотел имал право да се включи към изявленията. Дори чистачките имали възможност да участват в това и да дадат собствено мнение , за да върви цялостното обслужване и клиентите да се чувстват превъзходно в хотела. Те имали най-добрите принципи, от които да се ръководят, така че хората да останат очаровани. За всеки личната му мисия може да бъде различна, но се натъкнах на един добър пример, който не е никак лош : **************************************************
"Кредото на оптимиста" - Крисчън Д. Ларсън

 Обещавам на себе си:
 ~ Да бъда толкова силен, че нищо да не е в състояние да смути душевния ми мир...
 ~ Да излъчвам и внушавам здраве, щастие и благоденствие на всеки, с когото общувам...
 ~ Да помагам на приятелите си да почувстват, че всеки от тях притежава нещо много ценно... ~ Да гледам на всичко в живота от към добрата му страна и активно да прилагам оптимизма си така, че да го превърна в реалност... 
~ Да мисля само за най-доброто, да работя само по най-добрия начин и да очаквам само най-доброто...
 ~ Да се радвам и ентусиазирам от успеха на другите също толкова, колкото и от собствените си успехи...
 ~ Да забравя грешките от миналото и да се фокусирам върху великите постижения, които ще постигна в бъдеще...
 ~ Да имам ведро изражение и да дарявам усмивка на всеки срещнат, независимо дали ми е познат или непознат...
 ~ Да се посветя до такава степен на личното си усъвършенстване, че да не ми остава време да критикувам другите...
 ~ Да имам високо мнение за себе си и да заявя този факт пред света, но не провиквайки се с гръмки думи, а доказвайки го с велики дела...
 ~ Да живея с вярата, че целият свят е на моя страна и ме подкрепя при условие, че съм верен на най-доброто в себе си...
 ~ Да бъда максимално силен, за да не допусна мрачни мисли, твърде благороден, за да не се гневя, твърде уверен, за да не се страхувам и извънредно щастлив, за да не позволя присъствието на беди и проблеми. Така, че широтата на ума да ме пази от тревогата, благородството - от гнева, а щастието - от бедите...