Речта на Стив Джобс

Саймън Синек- Как великите лидери вдъхновяват за действие

"Тайната на милионерския ум"

                                                       

                                                                   

                                                                                                   

                                                                 

                                                                 

Разбиващ нетуъркинг на живо – десет тайнствени тайни

  Ходенето по курсове, конференции, събития не е просто ходене по курсове, конференции и събития. Най-важният му елемент е комуникацията и изграждането на контакти с потенциални партньори и клиенти. Но знаем ли как да го правим по най-ефективния начин? Ако продължите да четете, след малко ще ви разкрия десетте най-тайнствени тайни на нетуъркинга на живо, които ще ви помогнат да напълните визитника си с ценни и полезни контакти. Тайна № 1. Бъди себе си. Не се прави на някой, който не си. Ако си фрийленсър, не се опитвай да говориш за ЕТ-то си като за „нашата компания” или „в отдел маркетинг”. Представяй себе си честно и почтено и покажи, че си тежиш на мястото. Тайна № 2. Помогни на организаторите. Организирането на дадено събитие е сложен процес и организаторите е трябвало да свържат много работа, а и освен това – по време на събитието те са под голямо напрежение. Помогни им с нещо, съдействай им и улесни живота им по различни начини. Така ще те забележат, ще се придвижиш към центъра на вниманието и ще направиш много нови контакти. Тайна № 3. Говори с всеки, с който успееш. Нетуъркингът се състои основно от комуникация. Ако по време на кафе-паузата си смучеш капучиното в най-удобното кресло в най-тъмния ъгъл, това по никакъв начин няма да помогне за изграждането на ценни контакти. Бъди проактивен. Виж кои хора познаваш на това събитие. Поговори с тях. След това – с техните познати, които ти не познаваш. После с познатите на познатите. После виж дали някой друг ще те заинтригува. Не спирай на комуникираш – кафе паузата е предназначена най-малко за пиене на кафе и нагъване на сандвичи. Тайна 4. Прави снимки. Прави много снимки (и – по възможност – снимай и баджовете на хората, които не познаваш). След това публикувай снимките във фейсбук и тагвай хората. Прави позитивни коментари и показвай само снимки, на които заснетите участници изглеждат добре. Така ще създадеш много нови контакти. Тайна 5. Влез в кадър. Да, знам, че звучи малко тъпо, но е важно. Когато се правят снимки, особено от официалния фотограф на събитието, постарай се да се появиш на колкото може повече от тях. Това разбира се трябва да се прави майсторски, за да не бъдеш запомнен като „идиотът, който плонжира след фотографа”. Повечето организатори на събития публикуват много снимки от тези събития на блоговете си, фейсбук страниците и Flickr-каналите. Така ще се появиш пред стотици посетители на сайта на организатора и евентуално ще събудиш интереса им. Тайна 6. Участвай в събитията след събитието. Всяко събитие обикновено има „след-събития” – коктейли, нетуъркинг сесии, дискусии и други. Тези „след-събития” са много добро място за създаване на неформални контакти, така че, дори да изпуснеш част от основното събитие, не прави това със „след-събитията”. Тайна 7. Направи обзор на събитието. Напиши обзор на събитието в блога си – с текст и снимки, а може и с видео. Много хора не са присъствали на това събитие, а биха искали да научат повече за него. От друга страна, малко от участниците биха си направили труда да опишат подробно нещата. Така, с твоя блог-пост, ще изпъкнеш и ще си спечелиш доста линкове от хора, интересуващи се от събитието, та дори от самите организатори. Тайна 8. Последващи контакти. Ако си свършил добра работа на събитието, значи си се върнал в къщи с внушителна пачка от визитки. Не оставяй тези неща така. Намери повод и напиши по един мейл / съобщение във фейсбук на хората, с които си се запознал. Попречи им да те забравят. Регулярно се свързвай с тях и поддържай контакта. Тайна 9. Давай мнението си. Участвай активно във всички възможни проучвания и анкети, които организаторите ти изпращат след събитието. По този начин, освен че ще им станеш симпатичен, ще им позволиш да подобрят организацията си и да видят, че на хората им пука за това, което са направили. Тайна 10. Благодари активно. Не пропускай да изпратиш кратки благодарствени съобщения до организаторите, лекторите, спонсорите и на всеки друг, който има нещо общо със събитието. Като отделяш време да покажеш, че оценяваш направените усилия и вложени суми, показваш на организаторите, че оценяваш усилията им, на спонсорите, че тяхната финансова помощ е имала смисъл. *** Участието в събития на живо е много полезно и приятно изживяване – научаваш нови неща, запознаваш се с нови хора, виждаш нови възможности. Не го оставяй на случайността и не се фокусирай върху кафето и сандвичите. Всеки нов контакт е безценно семе, което трябва да си къткаш и отглеждаш, да се грижиш за него и да се насладиш на момента, когато от него ще изникне красиво цвете (или поне дръвче, което ражда златни ябълки).   Източник: http://internet-profits.net/

Езиците на тялото- стандартен жест със скръстени ръце

                                                                                               снимка: istock При този жест и двете ръце са скръстени пред гърдите, като по такъв начин съответният човек сякаш се опитва „да се скрие" и да се предпази от неблагоприятната за него ситуация. Има най-различни пози със скръстени ръце, но в тази книга ще разгледаме само трите най-широко разпространени и най-често използвани. Стандартното скръстване на ръцете е универсален жест, който почти навсякъде по света издава отрицателна нагласа и же­лание за самозащита. Този жест може да бъде наблюдаван най-често когато човек е сред непознати хора - по време на публични срещи, на опашка, в кафенета, асан­сьори и навсякъде другаде, където хората обикновено се чувстват не­уверени и несигурни.

По време на една моя неотдав­нашна обиколка с лекции из Съе­динените щати при една от тях на­рочно започнах сказката си с кри­тични забележки относно характе­рите на няколко високоуважавани и добре познати на аудиторията лич­ности, които на всичкото отгоре бяха сред присъстващите. Веднага след тази моя словесна атака помо­лих хората да не мърдат, а „да зам­ръзнат" в позите, които са заели, и с жестовете, които са направили. Когато после ги приканих да се ог­ледат и им посочих, че около 90% от тях са заели пози със скръстени ръце веднага след началото на словесната ми атака. Те бяха и удивени, и развеселени.

Този простичък тест съвсем ясно разкрива, че повечето хора заемат някоя от позите със скръстени ръце, когато не са съгласни с онова, което чуват. Мнозина оратори се провалят, защото пре­небрегват това повече от очевидно послание, отправено им от тях­ната аудитория, тъй като пропускат да забележат скръстените ръце на слушателите си. Опитните оратори обаче много добре знаят, че появата на този жест налага незабавни действия „за разчупване на леда", които да принудят слушателите да заемат no-отпуснати пози, така че да се промени отрицателната им нагласа към говорещия.

Когато при лична среща очи в очи видите другия човек да скръства ръце, можете да сте повече от сигурни, че сте казали нещо, с което той не е съгласен. В такива случаи е безсмислено да продължавате да говорите в същия дух, дори ако съответният човек се съгласява с вас на думи. Истината е, че несловесното послание не лъже - лъжат думите.

В разглежданата ситуация целта ви е да се опитате да разкрие­те причината, породила жеста със скръстените ръце, и да принуди­те съответния човек да „отключи" позата си и да заеме по-открита позиция. И помнете: докато той остава със скръстени ръце, отрица­телната му нагласа се запазва. Вътрешната нагласа на човека пре­дизвиква появата на едни или други жестове, като остава непроме­нена, докато не се променят направените жестове и заетите пози.

Един простичък, но ефективен метод за „отключване" на по­зата със скръстени ръце е да подадете на съответния човек мо­лив, книга или изобщо каквото и да е, което да го принуди да разкръстоса ръцете си, за да се протегне и да поеме от вас пода­дения му предмет. Това движение не само го кара да заеме по-открита поза, но повлиява благоприятно и върху вътрешната му нагласа. Друг ефективен метод за „отключване" на позата със скръстени ръце е да помолите съответния човек да се приведе напред, за да погледне по-отблизо онова, което му показвате.

Резултатна тактика е вие самите да се приведете леко към него, като направите жест с отворени и изложени на показ длани, и да го попитате примерно: „Виждам, че имате въпрос, какво бихте желали да узнаете?" или „Какво мислите по въпроса?", а после да се отпуснете назад на мястото си, с което да покажете на съот­ветния човек, че е негов ред да говори. Като държите пред погле­да му ръцете си с отворени длани, вие несловесно му казвате, че бихте желали открит и искрен отговор.

              Като търговски представител, аз никога не продължавам да хваля и да предлагам стоката си, преди да съм разбрал какво е накарало потенциалния купувач изведнъж да скръсти ръце. В по­вечето случаи откривам, че той има някакви възражения или кри­тични забележки, а това е нещо, което повечето от другите про­давачи не биха разбрали, тъй като няма да обърнат внимание на несловесния сигнал на потенциалния купувач, че е настроен от­рицателно към някой аспект от сделката. Източник: "Езикът на тялото" от Алан Пийз 

Тайната на Сократ

Тази публикация е откъс от бестселъра на Дейл Карнеги "Как да печелим приятели и да влияем на другите". Лично за мен тази книга, когато за пръв път я прочетох промени коренно представата ми за общуване и ме научи да мога да разбирам другите, да се поставя на тяхно място и още много полезни неща и интересни неща. Препоръчвам я силно на всеки от вас! ***

Когато разговаряте с някого, не започвайте с нещата, по които не сте на едно мнение. Започнете, като изтъкнете онова, по което сте съгласни. Ако е възможно подчертайте многократно, че имате обща цел и различията помежду ви се отнасят само до метода на постигането й.

Направете така, че другият от самото начало да казва „да”. Ако е възможно, не допускайте да казва „не”.

Според професор Овърстрийт, отговорът „не” е най-трудната за преодоляване пречка. Когато казваш „не” гордостта изисква да държиш на своето. Може по-късно да си помислиш, че това „не” не е било най-мъдрото решение, но нали става въпрос за драгоценната ти гордост! Кажеш ли нещо, трябва да държиш на своето. Ето защо изключително важно е от самото начало да се даде положителна насока на разговора. 

Добрият оратор от самото начало предизвиква поредица от положителни отговори. Това насочва в положителна посока мисловният процес у слушателите. Веднъж поел една посока, необходима е известна сила за отклоняването му, а още повече да бъде сменена тя. 

Психологическият модел е съвсем ясен. Когато човек казва „не” и е убеден в това, той не просто изрича една дума от две букви. Целият му организъм – жлези, нерви, мускули – се напряга в израз на отхвърляне. Понякога незабележимо, друг път съвсем видимо се проявява физическо отдръпване или готовност за отдръпване. Накратко, цялата двигателна система застава нащрек против това, което не желае да приеме. И обратното, когато казва „да”, няма никакво отдръпване. Организма сякаш се устремява напред, отваря се и става възприемчив. Следователно, колкото повече отговори „да” предизвикате отначало, толкова по-вероятно е да спечелите другия за крайното предложение.

Техниката на положителният отговор е много проста. А как я пренебрегваме! Често за хората сякаш е въпрос на чест още от самото начало да противоречат на другите.

Допуснете ученик, клиент, дете, съпруга или съпругата ви да каже „не” в началото и ще ви трябва ангелска мъдрост и търпение, за да превърнете нажежения негативизъм в утвърдителен отговор.

Тази тактика на положителния отговор позволява на Джеймс Еберсън, касиер в Гринуичката спестовна банка в Ню Йорк, да спечели потенциален клиент, който иначе би бил загубен.

„Този човек дойде да си открие сметка -  разказва господин Еберсън. – Аз му дадох да попълни обичайният формуляр. На някой от въпросите той отговори с готовност, но на други категорично отказа да отговори.

Преди да се заема с изучаването на човешките взаимоотношения, щях да обясня на този потенциален вложител, че ако откаже да предостави тази информация на банката, ще се наложи да му откажем да му открием сметка. Срамувам се, че преди съм постъпвал точно така. Естествено, чувствах се добре, когато поставях такъв ултиматум. Той показваше ясно кой командва и правилата и изискванията на банката не могат да се пренебрегват. Но подобно отношение никак не караше човека, дошъл да вложи парите си при нас, да се чувства добре дошъл и да се радва на уважение.

Онази сутрин реших да проявя малко здрав разум. Реших да говоря не за това, което иска банката, а за това което иска клиентът. И най-вече бях решен да го накарам от самото начало да ми отговаря с „да”. Затова се съгласих с него. Казах, че информацията, която отказва да ни предостави, не е изрично необходима.

„Но да предположим – продължих, - че след смъртта ви, всичко се случва, в банката има ваши пари. Не бихте ли искали тя да ги прехвърли на най-близкия ви родственик, който има законно право да ги получи?”

„Да разбира се”, отвърна той.

„А не мислите ли, че е добре да ни дадете името на най-близкия си роднина, така че, в случай че нещо се случи с вас, да можем сигурно и незабавно да изпълним волята ви?”

Той отново отвърна с „да”.

Младежът омекна и смени тона, когато разбра, че искаме тази информация не заради себе си, а заради него самия. Преди да си тръгне от банката той не само ми предостави цялата информация за себе си, но и по мой съвет откри доверителна сметка на майка си и с удоволствие отговори на всички въпроси за нея.

Установих, че като го накарах отначалото да казва „да”, той забрави спорните въпроси и с готовност направи, каквото желаех.

Джоузеф Алисън, търговски агент на електрическата компания „Уестънгхауз”, разказва следната история: „В района имаше един човек, когото компанията много искаше да спечели като клиент. Моят предшественик се беше срещал с него десет години, без да му продаде нищо. Когато поех района, го посещавах три години, без да получа поръчка. Накрая, след 13 години срещи и делови разговори, му продадохме няколко мотора. Ако се окажеха добри, щеше да последва поръчка за неколкостотин – така поне очаквах. 

Дали ще се окажат качествени? Сигурен бях в това. И когато се обадих три седмици по-късно, бях в отлично настроение.

Главният инженер ме посрещна със смайващо съобщение: „Алисън, не мога да купя от вас останалите мотори.”

Защо? – удивих се аз. – Защо?”

„Защото моторите ви се нагряват прекалено много. Не мога да ги пипна.”

Знаех си, че няма полза да споря. Твърде дълго бях опитвал по-този начин. Затова реших да приложа тактиката с положителните отговори.

„Вижте сега, господин Смит – започнах аз, - напълно съм съгласен с вас. Ако тези мотори се нагряват прекалено много, не бива да купувате повече от тях. Трябват ви мотори, които да отговарят на нормите на Националната асоциация на производителите на електрическо оборудване. Нали така?”

Той се съгласи получих първото „да”.

„Според Асоциацията на производителите на електрическо оборудване, добре конструираният мотор трябва да вдига температура до 22 градуса над температурата на помещението. Нали така?”

„Да – съгласи се той. – Точно така. Но вашите мотори се нагряват ного повече.”

Аз не спорих. Само попитах: „каква е температурата във фабриката?”

„О, към 24 градуса.”

„Е, ако температурата във фабриката е 24 градуса и добавим още 24 градуса, това прави 46 градуса. Няма ли да се изгорите, ако си сложите ръката под струя вода с температура четиридесет и шест градуса?”

Той отново трябваше да се съгласи. „Е, няма ли тогава да е разумно да не пипате моторите?”

„Ами май сте прав” – съгласи се той.

Побъбрихме още малко. После той се обади на секретарката си и направи за следващия месец поръчка за около трийсет и пет хиляди долара.

Трябваше да минат години и да загубя хиляди долари в неосъществени сделки, докато най-сетне разбера, че от споровете полза няма и много по-доходоносно и интерсно е да погледнеш на нещата от гледната точка на другия и да се опиташ да го накараш да казва „да”.

                                                                                              снимка: istock

„Конската муха на Атина” Сократ е един от най-великите философи, живели на този свят. Той постига нещо, което е било по силите на малцина в световната история. Променя коренно хода на човешката мисъл. Днес, двайсет и четири века след смъртта му, е почитан като един от най-големите майстори на убеждаването, оставил неизлечима следа в затъналия в крамоли свят.

Какво прави той? Може би казва на хората, че не са прави? Не, не и Сократ. Той е много по-умен. Тази техника, е известна като „Сократов метод”, се изразява в това да получаваш утвърдителни отговори от опонента си. Задаваш въпроси, на които на другия му се налага да отговори с „да”. Предизвиквайки един след друг утвърдителни отговори, докато натрупаш внушително количество от тях. Продължаваш да задаваш въпросите си, докато накрая, почти без да се усети, опонентът достига до заключението, което само няколко минути преди това би оспорвал яростно.

Следващият път, когато се изкушите да кажете на някому, че не е прав, спомнете си за Сократ и задайте любезен въпрос – въпрос, на който да ви отговорят с „да”.

Има една китайска поговорка, в която се крие вековна мъдрост на Изтока: „Който стъпва леко, стига далеч.”

Китайците със своята древна култура са прекарали хилядолетия в изучаване на човешката природа и са натрупали доста проницателност: „Който стъпва леко, стига далеч.”

ПРИНЦИП № 5

Направете така, че другият веднага да започне да ви отговаря с „да”

"200 принципа на успеха" от Робин Шарма- 1 част

  Това е откъс от книгата "200 принципа на успеха" на Робин Шарма. За мен тя е изключително полезна и ефикасна. В тази 1-ва част публикувам част от принципите, но те не са подредени подред както в книгата.

  Използвай метода на ластика, за да изчистиш ума си, така че да можеш да се фокусираш само върху добрата страна на нещата. Сложи ластика на китката си. Всеки път, когато негативна източваща енергията мисъл се появи в главата ти, изтрий я с дръпване на ластика. Със силата на навика, мозъкът ще асоциира болката с негативното мислене и скоро ще имаш силно позитивни мисли.

***

  Винаги отговаряй на телефонните обаждания с ентусиазъм в гласа и покажи на обаждащия се, че цениш обаждането. Добрите маниери при говорене по телефона са съществени. За да придадеш важност се изправи прав. Това ще внуши увереност на гласа ти.

***

  В течение на деня всички сме обладани от вдъхновение и нови идеи. Дръж в портмонето си листчета за бележки заедно с химикалка или молив, за да си записваш тези просветления. Когато се прибереш, препиши ги начисто например върху бележник със спирала и ги преглеждай от време на време. Както е отбелязал Оливър Уензъл Хоумс: “Човешката мисъл, веднъж подминала една идея, никога не възвръща първоначалните й измерения “.

***

  Отделяй всяка неделя вечер за себе си и; спазвай строго дисциплината на този навик. Използвай това време, за да планираш седмицата си, за да визуализираш срещите си  и каквото искаш да постигнеш; да четеш нови материали и вдъхновяващи книги, да слушаш успокояваща музика и просто да релаксираш. Този навик ще ти служи като котва, която те държи концентриран, мотивиран и ефективен през предстоящата седмица.

***

  Всяка сутрин се смей по 5 минути в огледалото – Стив Мартин го прави. Смехът активира много полезни вещества в тялото, които ни правят щастливи. Смехът също балансира тялото. Смехотерапията се използва за лечение на хора с различни неразположения и това е прекрасно средство срещу превратностите на живота. Докато средното 4 годишно дете се смее 500 пъти на ден, средният възрастен е щастлив ако се смее 15 пъти на ден. Възроди навика си да се смееш, това ще донесе много повече радост в живота ти.

***

  Научи се да медитираш ефективно. Мозъкът по принцип е много шумна машина, която иска да скача от един обект на друг като отвързана маймуна. Трябва да се н;аучиш да го сдържаш и дисциплинираш ако искаш да постигнеш нещо съществено и да си в мир. Медитация сутрин и вечер по 20 минути ще ти донесе необикновени резултати, ако го правиш редовно в продължение на 6 месеца. Мъдреците на запада се възползват от облагите на медитацията от 500 години.

***

  Може да изградиш волята си като контролираш отношенията си с другите. (Използвай правилото 60/40 = 60% от времето слушай и говори едва 40%).Това не само ще те направи по-популярен, но и ще помъдрееш, защото всеки ден, всеки човек, който срещаш има на какво да те научи. Контролирай и импулса да клюкарстваш или да съдиш някого, който според теб е направил грешка. Спри да се оплакваш и развий весела, жизнена и силна индивидуалност. Така ще повлияеш и на останалите.

  Когато в съзнанието ти проникне негативна мисъл веднага я замени с позитивна. Позитивното винаги доминира над негативното и твоето съзнание трябва да е в състояние винаги да мисли позитивно. Условия за процеса на негативното мислене са създадени от натрупани отново и отново негативни модели. Отърви се от всички ограничения и стани мощно положително мислещ.

***

  Поддържай връзка само с позитивни, концентрирани хора, от които можеш да се учиш и които няма да  източват енергията ти с оплакване и скучно отношение. Като развиваш връзката си с такива хора отдадени на постоянно развитие и преследване на най-важното, което може да предложи живота, ще имаш голяма компания по пътя към върха на която и да е планина, която решиш да изкачиш.

***

  Никой не може да те обиди или нарани без твое разрешение. Едно от златните правила на щастието и успеха е начинът, по който приемаш нещата, които ти се случват. Успешните хора са велики интерпретатори. Хората, които са постигнали величие са развили способност да интерпретират негативни или отслабващи събития като позитивни предизвикателства, които ще им помогнат да израснат и да се изкачат още по-високо по стълбицата на успеха. Няма лоши случки, само такива които ти помагат да се развиеш и закаляват твоя характер, така че да можеш да се извисиш до нови висини. Няма грешки има уроци!

***

  Мини курс по бързо четене. Четенето е идеален начин да си спестиш многогодишен опит като си го набавиш с няколко часа четене. Например повечето биографии рефлектират върху стратегиите и философиите на лидерите и смелите хора. Прочети ги и ги моделирай. Бързото четене ще ти позволи да смелиш голям материал за сравнително малко време.

***

  Бъди нежен като цвете, когато става дума за любезност и силен като буря, когато става дума за принципи. Бъди вежлив и учтив винаги, но не позволявай да ти се качват на главата. Увери се, че винаги се отнасят към теб с респект.

***

  Стани отдаден потребител на аудио–записите. Повечето програми и книги за саморазвитие се предлагат в този формат. Слушай тези вдъхновяващи материали докато отиваш на работа, докато чакаш реда си в банката или докато вечер миеш чинии. Направи колата си училище на колела и използвай времето, което прекарваш в нея за да превърнеш ученето в най-добрия си приятел. Всичкото време, което прекарваш в принудително бездействие може да се използва ефективно по този начин. Използвай такива възможности, за да учиш и да разширяваш потенциала си.

***

  Изпразни чашата си. Пълната чаша не може да събере повече. По същия начин, човек, който си мисли, че не може да научи нищо повече се задръства и не се развива повече. Истински знак, че човек е спокоен и узрял е когато във всяка възможност вижда шанс да научи нещо. Дори учителите имат учители.

***

  Изпийте чаша топла вода преди да държите реч. Роналд Рейгън използва тази стратегия, за да е сигурен, че ще запази ледения си глас. Овладяването на изкуството на публичната реч е благородна цел. Така че й се отдай. За теб ще съдят по мащаба на комуникативните ти умения.

***

  Не питай какво светът може да направи за теб, а какво можеш да направиш ти за него. Нека служенето на света да стане важна част от живота ти. Това е една от най-удовлетворяващите инвестиции на време. Запомни, в сумрака на твоя живот, когато всичко е казано и направено, качеството на твоя живот се свежда до качеството на отношенията ти с хората. Остави на другите богато наследство, което да им напомня за теб. 

Към "200 принципи на успеха" 2-ра част тук

Какво определя живота ти?

  В момента чета една книга - ''Седемте навика на високо ефективните хора''  от Стивън Кови и се натъкнах на нещо много интересно! Всеки човек има нещо, което за него е център или фокус и то определя всичките му поведения и решения.

 Ако това е партньорът- вашето чувство за сигурност зависи от начина по който ви третира партньорът ви.
 Ако това е семейството- сигурността ви се крепи на семейното одобрение и на способността да се отговаря на семейните очаквания.
 Ако това са парите- стойността ви като личност , се опредя от това колко печелите.
 Ако това е работата- склонен сте да се характеризирате чрез професионалната си роля.
 Ако това са материалните притежания- стабилността ви се основава на вашата репутация, социално положение или на нещата, които притежавате.
 Ако това са удоволствията- чувствате се сигурен само, когато изпитвате удоволствие.
 Ако това са приятелите- Много сте зависими от мнението на околните.
 Ако това е врагът- Винаги гадаете какво смята да направи врагът.
 Ако това е църквата- намирате идентичност и сигурност в религиозните етикети и сравнения.
 Ако това сме самите ние- способността ви за действие е ограничена от собствените ви възможности. Не използвате предимствата на взаимозависимостта.

 Според книгата най-добрият център могат да бъдат нашите принципи. Те не се влияят от нищо. Те не се ядосват и не се отнасят с нас по различен начин. Не се развеждат с нас и не ни изоставят, тръгвайки си с най-добрият ни приятел. Принципите не умират. Не могат да бъдат унищожени от пожар или земетресение и не могат да бъдат откраднати. Ако сте човек, центриран около верните принципи вие ще се опитате да стоите настрана от емоциите и другите фактори, които биха ви въздействали. Това ще ви помогне да прецените възможностите. Изявлението ви за лична мисия ще бъде собствената ви конституция , най-точният израз на вашето виждане и ценности. То ще бъде критерий, с който ще съизмервате всичко в живота си. Така например изявления за лична мисия имат и организациите. Например IBM, разни хотели и така нататък. В книгата беше дадено за пример един страхотен хотел, където обслужването е било на много високо ниво. Всеки служител от този хотел имал право да се включи към изявленията. Дори чистачките имали възможност да участват в това и да дадат собствено мнение , за да върви цялостното обслужване и клиентите да се чувстват превъзходно в хотела. Те имали най-добрите принципи, от които да се ръководят, така че хората да останат очаровани. За всеки личната му мисия може да бъде различна, но се натъкнах на един добър пример, който не е никак лош : **************************************************
"Кредото на оптимиста" - Крисчън Д. Ларсън

 Обещавам на себе си:
 ~ Да бъда толкова силен, че нищо да не е в състояние да смути душевния ми мир...
 ~ Да излъчвам и внушавам здраве, щастие и благоденствие на всеки, с когото общувам...
 ~ Да помагам на приятелите си да почувстват, че всеки от тях притежава нещо много ценно... ~ Да гледам на всичко в живота от към добрата му страна и активно да прилагам оптимизма си така, че да го превърна в реалност... 
~ Да мисля само за най-доброто, да работя само по най-добрия начин и да очаквам само най-доброто...
 ~ Да се радвам и ентусиазирам от успеха на другите също толкова, колкото и от собствените си успехи...
 ~ Да забравя грешките от миналото и да се фокусирам върху великите постижения, които ще постигна в бъдеще...
 ~ Да имам ведро изражение и да дарявам усмивка на всеки срещнат, независимо дали ми е познат или непознат...
 ~ Да се посветя до такава степен на личното си усъвършенстване, че да не ми остава време да критикувам другите...
 ~ Да имам високо мнение за себе си и да заявя този факт пред света, но не провиквайки се с гръмки думи, а доказвайки го с велики дела...
 ~ Да живея с вярата, че целият свят е на моя страна и ме подкрепя при условие, че съм верен на най-доброто в себе си...
 ~ Да бъда максимално силен, за да не допусна мрачни мисли, твърде благороден, за да не се гневя, твърде уверен, за да не се страхувам и извънредно щастлив, за да не позволя присъствието на беди и проблеми. Така, че широтата на ума да ме пази от тревогата, благородството - от гнева, а щастието - от бедите...