Показват се публикациите с етикет отговори. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет отговори. Показване на всички публикации

петък, 22 юли 2011 г.

Принципи на емпатичното общуване

Характер и общуване
Комуникацията е най-важното умение в живота. Ние прекарваме по-голямата част от съзнателния ни живот, общувайки. Но обърнете внимание на това: прекарали сте години, учейки се как да четете, как да пишете и как да говорите. Но какво да кажем за умението да се слуша? Какво обучение или образование сте получили, за да можете истински и дълбоко да разбирате друг човек, да взимате предвид чуждата гледна точка? Почти няма хора, преминали такъв процес на обучение. Или ако е така, сигурно става дума за техники на Етиката на Личността, които са толкова отдалечени от основата на характера ни и естествено на взаимоотношението, че не може да става и дума за истинско разбиране на другия човек. Истинският ключ, за да ми повлияете, е вашият пример, вашето поведение. Поведението ви се определя от характера, от това какъв сте в действителност, а не от това, което другите казват, че сте, или това, което вие искате да мислят за вас. Очевидно е как ще ви възприема при това положение. Характерът, така да се каже, постоянно излъчва и ви разкрива, и в края на краищата инстинктивно започвам да ви вярвам или не. Ако живеете живота си на зиг-заг, ако това, което твърдите, че сте, не се покрива с това, което правите, наистина ще ми е трудно да бъда открит с вас. И тогава колкото и да искам да приема вашата обич и влияние, няма да се чувствам достатъчно сигурен да изложа на показ мнението си, преживяванията си или по-съкровените си чувства. Кой знае какво ще се случи, ако го направя. Можете да ми кажете, че държите на мен и ме цените. Аз отчаяно мога да се стремя да ви повярвам. Но как е възможно да ме цените, когато дори не ме разбирате? Всичко, което казвате, са думи, а аз нямам вяра на думите. Ако не сте повлиян от моята уникалност, аз няма да се повлияя от вашия съвет. Затова, ако искате да постигенете ефктивност във взаимоотношенията си, не обръщайте внимание единствено на техниките. Необходимо е да изградите умения за емпатично изслушване, основано на характер, който вдъхва доверие и вдъхновява искреност. Емпатично* слушане "Стремете се първо да разберете" изисква голяма промяна на парадигмата за много хора, защото обикновено първо се стремим да бъдем разбрани. Мнозина слушат, без да имат намерението да разберат, те слушат с намерението да отговорят. Те филтрират всичко през собствените си парадигми, разчитайки собствената си биографии в очите на другите. Нека се вслушаме в един типичен разговор между баща и син. 

Уф, татко, писна ми вече от това училище! (Обърни ми внимание, искам да говоря с теб)
Какво има , сине (Добре, заинтригувах те. Добре!)
То е абсолютно непрактично. Тия неща никога няма да ми потрябват. (Имам проблем в училище и се чувствам ужасно)
Ами, ти просто още не можеш да си представиш колко полезни ще ти бъдат по-нататък. Между другото, когато бях на твоите години и аз се чувствах така и си мислих, че половината предмети са ми абсолютно ненужни. (О, не, сега ще трябва да изслушам трета глава от автобиографията на баща ми. А въпросът изобщо не е в това. Пак ще ми опява как е трябвало да ходи на училище в снега и то без бутуши. Отново няма да стигнем до проблема) Но се оказа, че после точно те ми бяха от най-голяма полза. Не се отказвай, имай малко повече търпение. (Времето няма да ми реши проблема. Как ми се ще да ти го кажа. Само да можех да изплюя камъчето)
Колко повече? А освен това можеш ли да ми кажеш защо ми трябват логаритми, като ще ставам автомеханик?
Автомонтьор?! Шегуваш ли се? (На него не му се нрави идеята да бъда автомоньор. Не му харесва това, че не искам да завърша училище. Трябва да оправдая думите си.)
Не, напълно съм сериозен. Погледни Джо. Той напусна училищш, работи с коли и вече изкарва добри пари. Това е практично.
Сега може да ти изглежда така, но след няколко години Джо  ще съжалява, че не е останал в училище.(А сега идва ред на лекция N 16 върху ценността на образованието.) А и ти надали би искал да останеш автомонтьор. (Ти пък откъде знаеш? Имаш ли си понятие какво искам?) Трябва ти образование, за да постигнеш нещо повече в живота.
Не съм убеден. На Джо му е много добре така. (Джо не е неудачник. Той завърши училище и въпреки това не е неудачник)
 А ти опитваш ли се наистина? (До никъде не стигаме така. Ех, само ако чуеше това, което искам да ти кажа.)
Втора година съм вече в гимназията. Това не е ли опитване?
Но това е добро училище. Дай им още малко време. (Да...Сега говорим за време, а аз изобщо не искам да говоря за това, а за проблема ми.)  
Да, ама и другите се чувстват като мен! (Не си го измислям, факт е.)
Даваш ли си сметка колко жертви сме направили с майка ти, за да те запишем в това училище? (А сега идва урокът за вината. Сигурно съм неблагодарник, училището е върхът, майка ми и баща ми са светци, а аз съм неблагодарник.) Не можеш просто ей така да се откажеш.
Знам, че сте се жертвали, но просто не си заслужава. (Ти просто не разбираш.)
Може би, ако започнеш да отделяш повече време на домашните работи и не седиш толкова пред телевизора... ( Не е това проблемът, изобщо не е това. И не мога дори да ти го кажа. Глупаво беше да се опитвам.)
О, татко, до никъде не стигаме...Всъщност няма значение. Май е по-добре да не говорим повече за това.  Виждате ли колко сме ограничени, когато се опитваме да разберем друг човек само на базата на думите и преценявайки го според своята собствена призма?
 
Никога няма да можете да разберете  напълно друг човек и да видите света по неговия начин, освен ако наистина не желаете това и не притежавате достатъчно сила на характера, доверие към вас от отсрещния човек и умения за емпатично слушане. Уменията, които са само върхът на айсберга на емпатичното слушане, могат да бъдат класифицирани според четири стадия на развитие. НО кои са тези 4 стадия ще разберем във втората част на "Принципи на емпатичното общуване" *емпатия- способност да се споделят и разбират чувствата на друг човек. 
 
Публикацията е откъс от книгата "Седемте навика на високо ефективните хора" от Стивън Кови.

вторник, 22 февруари 2011 г.

Как да пробудим интуицията си?

  Подготовка Въоръжете се с всички налични факти и информация. Осигурете на подсъзнанието си колкото е възможно повече материал, който да използва. Отворете ума си за всичко, което по някакъв начин е важно за това, над което работите. Идеята е да съберете толкова много и разнообразни факти, че дори и най-невероятни и несъпоставими елементи да започнат да се допълват. Дайте воля на въображението си. Потопете се в морето от информация, без задължително да се опитвате да я осмислите- това е работа на вашето подсъзнание.
  Съзряване  След като сте добавили всички необходими съставки, можете да оставите проблема да се уталожи. Подготовката изисква активно участие от ваша страна, докато съзряването е по-пасивен етап. Отстъпете дейността на вашето подсъзнание. То работи ден и нощ. Опитва се да намери решение независимо дали вие мислите за това или не. Даже практиката показва, че подсъзанието работи по-добре, ако го оставите на мира. Човек става по-възприемчив към прозрения, които подсъзнанието му подсказва, в момента, когато не мисли за нищо конкретно. 
  За творческия процес е полезен всеки един момент, прекаран в мечтания и почивка- взимане на душ, дълго пътешествие с кола, спокойна разходка, екскурзия в гората. Ролан Бушнел, основател на компанията „Атари”, е осенен от внезапна идея, докато се разхождал една сутрин по пустия плаж– идея, която впоследствие се превръща в най-продаваната видеоигра.
  Ако сте прекалено погълнати от мисли за проблема, това даже може да възпрепятства процеса по намиране на отговор. Както в случая със спортистите, които са прекалено амбицирани да победят в състезаниетo. Те знаят, че за да дадат най-доброто от себе си, трябва да са концентрирани, но спокойни. Ако напрежението стане твърде голямо, започват да допускат грешки. За да може интуицията ви да проработи, трябва да се отпуснете и да я оставите да действа.
  Пробуждане на интуицията Стъпка 1-  няколко минути мислете за това, че вие наистина притежавате мощно подсъзнание, че съществуват абсолютно правилни отговори и решения и че вашето подсъзнание може и ще ги намери за вас. Опитайте се да преминете отвъд логическото разбиране за нещата, да достигнете там, където водещо е емоционалното убеждение. Когато това се случи, вие ще се почувствате заредние и развълнувани. На съзнанието трябва постоянно да му се напомня за съществуването и възможностите на този скрит партньор, какъвто е подсъзнанието.
Стъпка 2- ясно формулирайте какво искате да получите от вашето подсъзнание- какви отговори, решения, прозрения. Многократно си повторете, че в този момент вашето подсъзнание работи за вас. Не се чувствайте напрегнтати или объркани, не се опитвайте да стигнете до отговорите. Говорете на своето подсъзнание уверено, постоянно повтаряйки какво искате от него, но се изразявайте така, сякаш то вече го прави за вас.
  „Сега моето подсъзнание ми подсказва...” Повторете си го поне 10 пъти с чувството, че процесът вече е започнал.
 Стъпка 3- Отпуснете се и заредете вашите мисли с вяра и очакване, че правилният отговор ще ви се разкрие. Помнете, че вярата и увереността не са просто усещания, а енергийни трептения. Те ще привлекат към вас правилните решения и отговори. Представете си как бихте се чувствали, ако имахте перфектното правилно решение: развълнувани, извънредно радостни, облекчени. Нека тези чувства ви завладеят сега. Отпуснете се и оставете мислите си да играят с това настроение. Заспете с увереността, че скоро отговорите ще са ваши.
  Изпълнението на тези 3 стъпки отнема не повече от 5-10 мин. Най-добре е да ги правите вечер преди сън. Преходът от бодърстването към сън, превключването от съзнателно на подсъзнателно ниво е най-благотворното време да достигнете до подсъзнанието.
                                                                                                     снимка: istock
  Получаване на информацията  Понякога отговорът идва като предчувствие или прозрение, което изниква неочаквано в ума ви, когато най-малко очаквате. Друг път отговорът може да бъде предсказан ''от тих  вътрешен глас'', който ви казва: ''Иди там, опитай това, позвъни на този човек'' и т.н.к.
  За да се научите да обръщате внимание на тези усещания и предчувствия и да се вслушвате в това, което интуицията ви нашепва, е необходима практика, но с времето вие ще развиете тази способност. Не губете надежда, ако отначало не различавате вътрешния си глас. Тази способност е подобна на  мускулите, които укрепват и изпъкват с тренировки.
  Разхождали ли сте се някога в гората заедно с човек, запален по птиците и опитен в изучаването на навиците им? Той ще забележи 10 птици там, където вие ще видите само 1. Очите му са привикнали. Той знае какво да търси. Внимателно следете и се вслушвайте в това, което става във вас. По-просто е, отколкото можете да си представите. Нужни са единствено малко практика и вяра.
  Много често интуитивните идеи идват при нас насън. Подсъзнанието може да ви подсказва решенията всеки път по различен начин, но вие винаги ще чувствате, че получавате интуитивна информация по качество на идеите, а също и по неопределимото усещане, че това е верният отговор отличават интуитивните идеи от останалите мисли, които възникват в мозъка ви.
                                                                                                                                                                   
  Бъдете отворени за интуицията Определено отношение и тип на поведение могат да способстват за развитието на интуицията, за това си струва да ги култивирате. Има множество начина с помощта на които човек да предаде на подсъзнанието какво се иска от него и да получи очакваното.
 Ако се научите да мислите за интуицията като за нормална и важна част от всекидневието и да я приемете във всеки един аспект, тя задължително ще ви се отплати. Но имайте предвид, че мисли като: „Не мога да реша този проблем” или „Никога няма да намеря правилният отговор”, сигнализират на интуицията да не си прави труда да ви помага. Позитивните мисли и убедеността, че заслужавате не просто отговор, а най-добрият отговор, подтикват интуицията ви към действия. Нощем аз разговарям с моето подсъзнание така, както бих разговарял с добър приятел. Казвам му едновременно напомняйки и на себе си, че е всемогъщо и има достъп до „абсолютното знание”.
  Уверено му обяснявам какво искам да направи за мен. След това заспивам спокойно, напълно сигурен, че така и ще стане. То винаги изпълнява всичко. 
  Ето ви едно утвърждение, което също си струва да опитате.
 „Моето подсъзнание е мой партньор в постигането на успеха”.
  Веднъж осъзнали могъщата сила на подсъзнанието, вие никога повече няма да се лутате, търсейки отговори. Просто ще настроите подсъзнанието си и ще насочите вашата интуиция да ви доставя необходимата информация.