Закон за даването

Вторият духовен закон на успеха е законът на даването. Той би могъл да бъде наречен и закон за даването и получаването, защото Вселената функционира посредством динамичен взаимообмен. Нищо не е статично. Ето защо трябва да давате и получавате, за да поддържате в живота си циркулацията на богатството, изобилието и всичко, което желаете.   Всички взаимоотношения се изграждат от даване и получаване. Даването поражда получаване, а получаването поражда даване. Онова, което се издига, задължително пада; онова, което излиза, задължително се връща. Всъщност получаването и даването са едно и също нещо, защото и получаването, и даването са различни аспекти на енергийния поток във Вселената. И ако прекъснем потока на което и да било от двете, влизаме в противоречие с разума на природата.  Най-важно е намерението, с което е подплатено даването или получаването. Намерението винаги трябва да е създаване на щастие за даващия и получаващия, защото щастието стимулира и поддържа живота и следователно генерира мултипликация. Когато даването е безусловно и от сърце, връщането е пряко пропорционално на даването. Ето защо актът на даване трябва да носи радост -разположението на духа трябва да е такова, че да изпитвате радост от самия акт на даване. Тогава енергията, с която е подплатено даването, се увеличава многократно.  Да се прилага законът на даването, всъщност е много просто: ако искаш радост, дай радост на другите; ако искаш любов, научи се да даваш любов; ако искаш внимание и признателност, научи се да даваш внимание и признателност; ако искаш материално благополучие, помагай на другите да забогатяват. Всъщност най-лесният начин да получиш онова, което искаш, е да помагаш на другите да получават онова, което искат. Този принцип действа еднакво добре при индивиди, корпорации, общества и народи. Ако желаете да се радвате на всички добри неща в живота, научете се мълчаливо да дарявате всички с добрите неща в живота.  Дори мисълта за даването, мисълта за благополучието на другите или простата молитва имат силата да въздействат. Така е, защото нашето тяло, сведено до своето основно състояние, е локализирано натрупване от енергия и информация в един свят на енергия и информация. Най-добрият начин да пуснете в действие закона за даването (да стартирате целия процес на циркулация) е, като вземете решение всеки път, когато влезете в контакт с някого, да му давате нещо. Не е необходимо да е във формата на материални неща; може да бъде цвете, комплимент или молитва. Всъщност най-мощните форми на даване са нематериални. Дарове като загриженост, внимание, привързаност, признателност и любов са между най-ценните, които можете да предложите, а няма да ви струват нищо. Когато срещнете някого, бихте могли безмълвно да го благословите, като му пожелаете щастие, радост и веселие. Този вид мълчаливо даване крие голяма сила. Едно от нещата, на които са ме учили като малък и на което аз също съм учил своите деца, е, че никога не се отива в нечий дом, без да се занесе нещо- никога не отивайте на гости без подарък. Вероятно ще кажете: "Как да давам на другите, когато в момента и аз самия нямам достатъчно?". Можете да занесете цвете. Едно цвете. Можете да занесете бележка или картичка, на която е написано нещо за вашите чувства към човека, когото посещавате. Можете да занесете комплимент. Можете да занесете молитва. Вземете решение да давате, където и да отидете, когото и да видите. Докато давате, ще получавате. Колкото повече давате, толкова по-голямо ще става доверието ви в чудодейното действие на този закон. И тъй като ще получавате повече, възможностите ви да давате също ще се увеличават. 

Истинската ни природа се отличава с богатство и изобилие; ние сме богати по природа, защото природата подкрепя всяка необходимост и всяко желание. Нищо не ни липсва, защото нашата природа в основата си е природа на чистата потенциалност и безкрайните възможности. Ето защо трябва да знаете, че богатството ви е присъщо, без значение дали имате много или малко пари, защото източникът на всяко благосъстояние е полето на чистата потенциалност, то е съзнанието, което знае как да осъществи всяка потребност, включително и потребността ви от радост, любов, веселие, мир, хармония и знание. Ако се стремите преди всичко към тези неща, не само за себе си, но и за другите, всичко останало ще дойде спонтанно при вас.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАВАНЕТО Ще се възползвам от закона за даването, като обещая пред себе си следното: 1. Където и да отида, когото и да срещна, ще нося подарък. Подаръкът може да е комплимент, цвете или молитва. Днес ще давам по нещо на всекиго, с когото вляза в контакт, и така ще стартирам циркулационния процес на радостта, богатството и изобилието в своя живот и живота на другите. 2. Днес ще приема с благодарност всички дарове, които животът има да ми предложи. Ще приема даровете на природата: слънчевите лъчи и песента на птиците, пролетния дъжд или първия зимен сняг. Ще приема с открито сърце и даровете от другите хора, независимо дали ще бъдат под формата на нещо материално, пари, комплимент или молитва. 3. Ще поема задължението да поддържам циркулацията на благосъстоянието в своя живот, като давам и получавам най-ценните дарове на живота: даровете на загрижеността, привързаността и любовта. Всеки път, когато срещна някого, мълчаливо ще му пожелавам щастие, радост и веселие. Публикацията е откъс от книгата "Седемте духовни закона на успеха" от Дийпак Чопра

Принципи на емпатичното общуване

Характер и общуване

Комуникацията е най-важното умение в живота. Ние прекарваме по-голямата част от съзнателния ни живот, общувайки. Но обърнете внимание на това: прекарали сте години, учейки се как да четете, как да пишете и как да говорите. Но какво да кажем за умението да се слуша? Какво обучение или образование сте получили, за да можете истински и дълбоко да разбирате друг човек, да взимате предвид чуждата гледна точка? Почти няма хора, преминали такъв процес на обучение. Или ако е така, сигурно става дума за техники на Етиката на Личността, които са толкова отдалечени от основата на характера ни и естествено на взаимоотношението, че не може да става и дума за истинско разбиране на другия човек. Истинският ключ, за да ми повлияете, е вашият пример, вашето поведение. Поведението ви се определя от характера, от това какъв сте в действителност, а не от това, което другите казват, че сте, или това, което вие искате да мислят за вас. Очевидно е как ще ви възприема при това положение. Характерът, така да се каже, постоянно излъчва и ви разкрива, и в края на краищата инстинктивно започвам да ви вярвам или не. Ако живеете живота си на зиг-заг, ако това, което твърдите, че сте, не се покрива с това, което правите, наистина ще ми е трудно да бъда открит с вас. И тогава колкото и да искам да приема вашата обич и влияние, няма да се чувствам достатъчно сигурен да изложа на показ мнението си, преживяванията си или по-съкровените си чувства. Кой знае какво ще се случи, ако го направя. Можете да ми кажете, че държите на мен и ме цените. Аз отчаяно мога да се стремя да ви повярвам. Но как е възможно да ме цените, когато дори не ме разбирате? Всичко, което казвате, са думи, а аз нямам вяра на думите. Ако не сте повлиян от моята уникалност, аз няма да се повлияя от вашия съвет. Затова, ако искате да постигенете ефктивност във взаимоотношенията си, не обръщайте внимание единствено на техниките. Необходимо е да изградите умения за емпатично изслушване, основано на характер, който вдъхва доверие и вдъхновява искреност. Емпатично* слушане "Стремете се първо да разберете" изисква голяма промяна на парадигмата за много хора, защото обикновено първо се стремим да бъдем разбрани. Мнозина слушат, без да имат намерението да разберат, те слушат с намерението да отговорят. Те филтрират всичко през собствените си парадигми, разчитайки собствената си биографии в очите на другите. Нека се вслушаме в един типичен разговор между баща и син. 

–Уф, татко, писна ми вече от това училище! (Обърни ми внимание, искам да говоря с теб)
– Какво има , сине (Добре, заинтригувах те. Добре!)
–То е абсолютно непрактично. Тия неща никога няма да ми потрябват. (Имам проблем в училище и се чувствам ужасно)
–Ами, ти просто още не можеш да си представиш колко полезни ще ти бъдат по-нататък. Между другото, когато бях на твоите години и аз се чувствах така и си мислих, че половината предмети са ми абсолютно ненужни. (О, не, сега ще трябва да изслушам трета глава от автобиографията на баща ми. А въпросът изобщо не е в това. Пак ще ми опява как е трябвало да ходи на училище в снега и то без бутуши. Отново няма да стигнем до проблема) Но се оказа, че после точно те ми бяха от най-голяма полза. Не се отказвай, имай малко повече търпение. (Времето няма да ми реши проблема. Как ми се ще да ти го кажа. Само да можех да изплюя камъчето)
–Колко повече? А освен това можеш ли да ми кажеш защо ми трябват логаритми, като ще ставам автомеханик?
–Автомонтьор?! Шегуваш ли се? (На него не му се нрави идеята да бъда автомоньор. Не му харесва това, че не искам да завърша училище. Трябва да оправдая думите си.)
–Не, напълно съм сериозен. Погледни Джо. Той напусна училищш, работи с коли и вече изкарва добри пари. Това е практично.
–Сега може да ти изглежда така, но след няколко години Джо  ще съжалява, че не е останал в училище.(А сега идва ред на лекция N 16 върху ценността на образованието.) А и ти надали би искал да останеш автомонтьор. (Ти пък откъде знаеш? Имаш ли си понятие какво искам?) Трябва ти образование, за да постигнеш нещо повече в живота.
–Не съм убеден. На Джо му е много добре така. (Джо не е неудачник. Той завърши училище и въпреки това не е неудачник)
  –А ти опитваш ли се наистина? (До никъде не стигаме така. Ех, само ако чуеше това, което искам да ти кажа.)
–Втора година съм вече в гимназията. Това не е ли опитване?
–Но това е добро училище. Дай им още малко време. (Да...Сега говорим за време, а аз изобщо не искам да говоря за това, а за проблема ми.)  
–Да, ама и другите се чувстват като мен! (Не си го измислям, факт е.)
–Даваш ли си сметка колко жертви сме направили с майка ти, за да те запишем в това училище? (А сега идва урокът за вината. Сигурно съм неблагодарник, училището е върхът, майка ми и баща ми са светци, а аз съм неблагодарник.) Не можеш просто ей така да се откажеш.
–Знам, че сте се жертвали, но просто не си заслужава. (Ти просто не разбираш.)
–Може би, ако започнеш да отделяш повече време на домашните работи и не седиш толкова пред телевизора... ( Не е това проблемът, изобщо не е това. И не мога дори да ти го кажа. Глупаво беше да се опитвам.)
–О, татко, до никъде не стигаме...Всъщност няма значение. Май е по-добре да не говорим повече за това.  Виждате ли колко сме ограничени, когато се опитваме да разберем друг човек само на базата на думите и преценявайки го според своята собствена призма?
 
Никога няма да можете да разберете  напълно друг човек и да видите света по неговия начин, освен ако наистина не желаете това и не притежавате достатъчно сила на характера, доверие към вас от отсрещния човек и умения за емпатично слушане. Уменията, които са само върхът на айсберга на емпатичното слушане, могат да бъдат класифицирани според четири стадия на развитие. НО кои са тези 4 стадия ще разберем във втората част на "Принципи на емпатичното общуване" *емпатия- способност да се споделят и разбират чувствата на друг човек. 
 
Публикацията е откъс от книгата "Седемте навика на високо ефективните хора" от Стивън Кови.

Разбиващ нетуъркинг на живо – десет тайнствени тайни

  Ходенето по курсове, конференции, събития не е просто ходене по курсове, конференции и събития. Най-важният му елемент е комуникацията и изграждането на контакти с потенциални партньори и клиенти. Но знаем ли как да го правим по най-ефективния начин? Ако продължите да четете, след малко ще ви разкрия десетте най-тайнствени тайни на нетуъркинга на живо, които ще ви помогнат да напълните визитника си с ценни и полезни контакти. Тайна № 1. Бъди себе си. Не се прави на някой, който не си. Ако си фрийленсър, не се опитвай да говориш за ЕТ-то си като за „нашата компания” или „в отдел маркетинг”. Представяй себе си честно и почтено и покажи, че си тежиш на мястото. Тайна № 2. Помогни на организаторите. Организирането на дадено събитие е сложен процес и организаторите е трябвало да свържат много работа, а и освен това – по време на събитието те са под голямо напрежение. Помогни им с нещо, съдействай им и улесни живота им по различни начини. Така ще те забележат, ще се придвижиш към центъра на вниманието и ще направиш много нови контакти. Тайна № 3. Говори с всеки, с който успееш. Нетуъркингът се състои основно от комуникация. Ако по време на кафе-паузата си смучеш капучиното в най-удобното кресло в най-тъмния ъгъл, това по никакъв начин няма да помогне за изграждането на ценни контакти. Бъди проактивен. Виж кои хора познаваш на това събитие. Поговори с тях. След това – с техните познати, които ти не познаваш. После с познатите на познатите. После виж дали някой друг ще те заинтригува. Не спирай на комуникираш – кафе паузата е предназначена най-малко за пиене на кафе и нагъване на сандвичи. Тайна 4. Прави снимки. Прави много снимки (и – по възможност – снимай и баджовете на хората, които не познаваш). След това публикувай снимките във фейсбук и тагвай хората. Прави позитивни коментари и показвай само снимки, на които заснетите участници изглеждат добре. Така ще създадеш много нови контакти. Тайна 5. Влез в кадър. Да, знам, че звучи малко тъпо, но е важно. Когато се правят снимки, особено от официалния фотограф на събитието, постарай се да се появиш на колкото може повече от тях. Това разбира се трябва да се прави майсторски, за да не бъдеш запомнен като „идиотът, който плонжира след фотографа”. Повечето организатори на събития публикуват много снимки от тези събития на блоговете си, фейсбук страниците и Flickr-каналите. Така ще се появиш пред стотици посетители на сайта на организатора и евентуално ще събудиш интереса им. Тайна 6. Участвай в събитията след събитието. Всяко събитие обикновено има „след-събития” – коктейли, нетуъркинг сесии, дискусии и други. Тези „след-събития” са много добро място за създаване на неформални контакти, така че, дори да изпуснеш част от основното събитие, не прави това със „след-събитията”. Тайна 7. Направи обзор на събитието. Напиши обзор на събитието в блога си – с текст и снимки, а може и с видео. Много хора не са присъствали на това събитие, а биха искали да научат повече за него. От друга страна, малко от участниците биха си направили труда да опишат подробно нещата. Така, с твоя блог-пост, ще изпъкнеш и ще си спечелиш доста линкове от хора, интересуващи се от събитието, та дори от самите организатори. Тайна 8. Последващи контакти. Ако си свършил добра работа на събитието, значи си се върнал в къщи с внушителна пачка от визитки. Не оставяй тези неща така. Намери повод и напиши по един мейл / съобщение във фейсбук на хората, с които си се запознал. Попречи им да те забравят. Регулярно се свързвай с тях и поддържай контакта. Тайна 9. Давай мнението си. Участвай активно във всички възможни проучвания и анкети, които организаторите ти изпращат след събитието. По този начин, освен че ще им станеш симпатичен, ще им позволиш да подобрят организацията си и да видят, че на хората им пука за това, което са направили. Тайна 10. Благодари активно. Не пропускай да изпратиш кратки благодарствени съобщения до организаторите, лекторите, спонсорите и на всеки друг, който има нещо общо със събитието. Като отделяш време да покажеш, че оценяваш направените усилия и вложени суми, показваш на организаторите, че оценяваш усилията им, на спонсорите, че тяхната финансова помощ е имала смисъл. *** Участието в събития на живо е много полезно и приятно изживяване – научаваш нови неща, запознаваш се с нови хора, виждаш нови възможности. Не го оставяй на случайността и не се фокусирай върху кафето и сандвичите. Всеки нов контакт е безценно семе, което трябва да си къткаш и отглеждаш, да се грижиш за него и да се насладиш на момента, когато от него ще изникне красиво цвете (или поне дръвче, което ражда златни ябълки).   Източник: http://internet-profits.net/