Показват се публикациите с етикет усъвършенстване. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет усъвършенстване. Показване на всички публикации

понеделник, 27 юни 2011 г.

Ейбрахам Линкълн не се отказа

Чувството, че си длъжен да продължиш, присъства у всички нас. Задължението да се стремим към целта е наше всеобщо задължение. Аз чувствам призвание към това задължение.
Ейбрахам Линкълн



Вероятно най-великият пример на упоритост е Ейбрахам Линкълн. Ако искате да научите повече за някого, който не се е отказвал, няма нужда да го търсите другаде.
Роден в мизерия, Линкълн през целия си живот се сблъсквал с поражението. Той осем пъти губил избори, два пъти се проваля в бизнеса и получава нервна криза.
Могъл е да се откаже много пъти. Но не го е направил и затова е станал един от най-великите президенти в историята на Съединените щати.
Линкълн е бил непоколебим борец и никога не се е отказвал. Ето кратък преглед на неговия път към Белия дом.

1816. Семейството му е изгонено от дома си. Той трябва да работи, за да помага за издръжката.
1818 Умира майка му.
1831 Проваля се в бизнеса.
1832 Кандидатира се за федералната законодателна комисия — губи.
1832 Губи и работата си — иска да се запише да учи право, но не го приемат.
1833 Взема известна сума назаем от свой приятел, за да започне бизнес, но в края на годината банкрутира. Прекарва следващите седемнадесет години от живота си, погасявайки дълга.
1834 Отново се кандидатира за федералната законодателна комисия — печели.
1835 Сгодява се, но любимата му умира и той е сломен.
1836 Получава пълно нервно разстройство и остава на легло в продължение на шест месеца.
1838 Опитва се да стане говорител на федералната законодателна комисия — претърпява поражение.
1840 Опитва се да стане член на избирателната колегия — претърпява поражение.
1843 Кандидатира се за Конгреса — губи.
1846 Отново се кандидатира за Конгреса — този път печели — отива във Вашингтон и изпълнява отлично задълженията си.
1848 Кандидатира се за повторно участие в Конгреса — губи.
1849 Търси работа като чиновник в родния си щат — отхвърлен.
1854 Кандидатира се за Сената на САЩ – губи.
1856 Кандидатира се на националния конгрес на своята партия за Вицепрезидент — получава по-малко от сто гласа.
1858 Отново се кандидатира за Сената на САЩ — отново губи.
1860 Избран за президент на Съединените щати.



,,Пътят беше труден и хлъзгав. Кракът ми се подхлъзна и повлече другия така, че той излезе вън от пътя, но аз се съвзех и си казах: „Това е само подхлъзване, а не падане."
Ейбрахам Линкълн след като губи надпреварата за Сената.
Неизвестен източник

Откъс от книгата "Пилешка супа за душата"

петък, 17 юни 2011 г.

Усмивката

Усмихвайте се един на друг,
усмихвайте се на съпругата, на съпруга,
на децата си, усмихвайте се —
няма значение на кого — и това ще помогне да
се обичате повече помежду си.
Майка Тереза
  
Много американци познават „Малкият принц", чудесната книга на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Една фантастична, приказна книга, предназначена за деца, тя всъщност провокира и въображението на възрастните. Много по-малко хора са чели другите творби на Екзюпери, неговите романи и разкази.
Като военен пилот през втората световна война Екзюпери се е сражавал срещу нацистите и е убит по време на бойните действия. Преди това е участвал в Гражданската война в Испания и се е бил срещу фашистите. Написал е един пленителен ражаз, озаглавен „Усмивката" (Le Sourire). Тази история искам да ви разкажа сега. Не е ясно дали тя е автобиографична или измислена. Иска ми се да е била истинска.
Екзюпери описва как враговете го заловили и той бил хвърлен в затворническа килия. Съдейки по презрителните погледи и грубото отношение на надзирателите, той стигнал до заключението, че на другия ден ще го екзекутират. Оттук нататък ще ви ражажа историята така, както си я спомням, макар и с мои думи.
„Бях сигурен, че ще ме убият. Станах много нервен и не можех да си намеря място. Затършувах из джобовете си, за да проверя, дали случайно след претърсването не са ми останали цигари. Намерих една, но тъй като ръцете ми трепереха, едва успях да я сложа в устата си. Кибрит обаче нямах— бяха ми го взели.
Хвърлих поглед през решетките към надзирателя, но той не ми обърна внимание. В края на краищата, човек не е длъжен да обръща внимание на една вещ, на един потенциален труп.
— Имате ли огънче, рог fаvог*? — извиках аз.
Той ме погледна, вдигна рамене и дойде, за да запали цигарата ми.
Като се приближи и запали клечката, очите му неволно се впериха в моите. Тогава аз се усмихнах. Не зная защо го направих. Може би се дължеше на моята нервност, а може би, просто защото, когато хората са близо един до друг, е трудно се сдържат да не се усмихнат. Каквато и да беше причината, аз се усмихнах. И в този миг, сякаш някаква искра прескочи пропастта между две сърца, между нашите две човеижи души. Зная, че той не го искаше, но усмивката ми прескочи решетките и се появи и върху неговите устни. Надзирателят запали цигарата ми, но остана наблизо, гледаше ме право в очите и продължи да се усмихва.
Аз също му се усмихвах — сега го възприемах и като човек, не само като надзирател. А и той, като че ли вече гледаше на мен по друг начин и дори ме попита:
—     Имаш ли деца?
—  Да, ето ги тук. — Извадих портфейла си и припряно затършувах за снимките на семейството ми. Той също извади снимки на своите и започна да говори за плановете си и за надеждите, които възлага на своите деца. Очите ми се напълниха със сълзи. Казах му за опасенията си, че вероятно повече няма да видя семейството си, че няма да имам възможност да гледам децата как растат. И в неговите очи се появиха сълзи.
Внезапно, без да каже и дума, той отключи килията и мълчаливо ме поведе навън — вън от затвора, а после по затънтени улички ме изведе извън града. Там ме освободи. Мълчаливо се обърна и тръгна обратно. Животът ми беше спасен от една усмивка.
Да, усмивката — искрената, непринудена, естествена връзка между хората. Разказвам тази история, защото искам хората да разберат, че под всички защитни пластове, които изграждаме — достойнството, титлите, званията, общественото положение и желанието ни да бъдем възприемани по съответния начин —  под всичко това е скрита нашата истинска същност — такава, каквато я е създала природата. Не се страхувам да нарека тази същност душа. Наистина вярвам, че ако тези две същности — вашата и моята — намерят общ език, ние няма да сме врагове.
Няма да се мразим, да си завиждаме или да се страхуваме един от друг. Болно ми е да го призная, но всички тези пластове, които толкова старателно градим през целия си живот, ни разделят и ни пречат да установим истински контакти. Историята на Екзюпери разказва за магическия момент, когато две души общуват помежду си.
Преживял съм само няколко подобни момента. Когато си влюбен, например. Или когато наблюдаваш някое бебе. Защо като видим бебе се усмихваме? Може би, защото в този миг виждаме човек без защитни пластове, някого, чиято усмивка е напълно искрена и безхитростна. И душата на бебето, което дреме вътре в нас, се усмихва завистливо, признавайки това.
*рог fаvог  - моля                           
Ханок МакКарти
 Откъс от книгата на Джак Канфийлд "Пилешка супа за душата"

понеделник, 16 май 2011 г.

Как работи вселената, за да изпълни нашите желания?

Моделът на вселената според Джо Витале

 

Ако тази сутрин сте се събудили повече здрави, отколкото болни, значи сте по-благословени от милионите хора, които няма да доживеят края на седмицата. Ако имате храна в хладилника си, дрехи на гърба си, покрив над главата си и легло за през нощта, значи сте по-богати от 75 процента от населението на света.

Ако имате пари в банката или в портфейла си, значи сте сред 8-те процента от богаташите на земята. Ако имате бодър дух и усмивка на лицето и чувствате истинска благодарност, вие сте благословени, защото почти всички го могат, но повечето не го правят.

Случвало ли ви се е да имате идея за даден продукт или услуга, но да не сте предприели действия? На мен ми се е случвало и продължава да ми се случва, защото  просто се съмнявам. Може да е било идея за нов сайт, нов вид търговия, нов продукт или въобще нещо, което би помогнало на хората. Задействахте ли се? Ако не, какво ви спря?
Случвало ли ви се е да отправите молба към вселената да направи нещо за вас, но така и не сте получили поисканото? Случвало ли ви се е да визуализирате конкретен резултат, а той да не се реализира? Какви са били последиците от това? За да разберете как работи вселената, позволете ми да ви разкажа какво се случва между вас и нея според страхотния автор и гуру по личностно развитие-Джо Витале:

1. Вселената – или всесилният Бог, Божественото, животът, нищото, Дао или каквото вие си изберете – през цялото време изпраща и получава съобщения. Тя ви изпраща вдъхновение, а от вас получава молби и поръчки.
2. Този диалог се филтрира от вътрешната ви система от убеждения, която ви насърчава да предприемате или да не предприемате действия.
3. Резултатите, които получавате, са следствие от първите две стъпки. Интерпретацията ви на тези резултати също се базира на личната ви система от схващания и разбирания.
Както виждате на схемата отдолу създадена от Сюзан Бърнс, вселената или Бог, Божественото, животът и въобще всяко име, с което наричате тази безименна сила е готова да по-лучава поръчки от вас и същевременно се опитва да ви изпраща съобщения.
Тази форма на комуникация преминава през филтъра на вътрешните ви (съзнателни и подсъзнателни) убеждения. Крайният резултат е така нареченият ваш живот, ваша реалност. Но ако промените убежденията си, ще получите различен живот, различна реалност.


Например идеята за създаване на нов продукт или да си направите блог – ето това хрумване е дар от вселената. Но след като обмислите идеята, у вас се пораждат различни изводи и съмнения. Вероятно сте си казали: „Добре, обаче не знам как да я реализирам” или „Откъде ще намеря пари за създаването му?” или „Със сигурност някой вече се е сетил за това” или “Не разбирам нищо от сайтове“.

Всички тези съмнения първоначално са били вътрешни мисли. И тези вътрешни мисли са ви попречили да действате. В резултат на което НЕ сте създали продукта. Много е вероятно в последствие някой друг да го създаде. Ето затова запомнете едно нещо:

„Вселената обича бързите”

Вселената изпраща идеята за нов продукт или услуга едновременно на няколко души и очаква, напълно основателно, повечето от тях сами да се разубедят от осъществяването й. Успехът отива при онези, който предприемат действия. А какъв механизъм се задейства, когато вие поискате помощ? Вселената е винаги на разположение, готова да слуша и изпълнява.

Но често вашите лични ограничаващи убеждения се намесват в опитите й да ви помогне. Представете си например, че искате да срещнете идеалния за вас партньор. Вселената чува и се опитва да ви насочи към група от хора, сред които бихте могли да срещнете мечтания партньор. Но вие отново се саморазубеждавате, казвайки си: „И преди съм бил там” или „Кой ще ме хареса, като съм толкова….

Вселената за пореден път се опитва да ви помогне, но вътрешните ви разбирания й се противопоставят. Важно е да разберете, че убежденията, които моделират вашия свят и вашия живот, най-вероятно не са на съзнателно ниво. Притежавате както съзнателни, така и несъзнателни или подсъзнателни представи. По-дълбоките, т.е. подсъзнателните, са и по-мощни.

Те програмират живота ви. За да се освободите от ограничителите вътре в себе си, трябва да разчистите именно тези подсъзнателни мисли. Имайки предвид това, моделът на взаимодействие със вселената ще изглежда като на снимката отдолу!

Казано накратко, животът ни се създава от вътрешните ни убеждения. За да променим крайните резултати, е нужно да променим подсъзнателните си мисли. Точно тази сфера подлежи на освобождаване и прочистване. И нека отново повторя, че именно освобождаването от блокиращите подсъзнателни мисли и вярвания е тайната за привличане на всичко желано от вас. Това му е майката!

Хората се провалят, защото мислят обективно, че могат да постигат резултати, но не знаят подсъзнателно, че наистина могат да ги постигнат. Силно вероятно е дори в този момент подсъзнанието ви да е изпълнено със съмнения относно способността ви да успеете. Ако не бъдат отстранени, тези съмнения ще се проявят в най-решителния момент. Уолъс Уотълс Източник:  http://www.lifehackerbg.com

петък, 29 април 2011 г.

Метатайната за богатството

                 Метатайната за богатството не е да се опитваш пряко сили да го спечелиш, или да го искаш твърде много. Ще постигнеш желаното богатство по-бързо, ако се освободиш от прекалено силното желание, не се фокусираш и не се стараеш толкова упорито да го имаш. Чрез искането и „превиването на гръб”, за да получиш нещо, всъщност преживяваш отсъствието на желаното. Искането подсказсва, че нещо ти липсва. С искането притегляш липсата към себе си. По странен начин с него се въвличаш в процес на отрицателни проявления. То е форма на отрицателно програмиране на самия теб и съсредоточаване, върху това, което нямаш.
   Съсредоточи се върху чувството, което би изпитвал, ако вече имаш желаните неща. Дръж емоциите си високо до полюса на богатството и се концентрирай върху положителното, за да привлечеш изобилието към себе си. Действай, сякаш това, което желаеш, е вече твое. Може да го направиш чрез положителна визуализация, използвайки твърдения, заявяващи какво имаш „вече”, като същевременно изтриваш всякакви отрицателни мисли за искане веднага щом се появят и ги заместваш с положителни.     Джак Канфийлд
Метатайната за богатството не е да се опитваш пряко сили да го спечелиш, или да го искаш твърде много. Ще постигнеш желаното богатство по-бързо, ако се освободиш от прекалено силното желание, не се фокусираш и не се стараеш толкова упорито да го имаш. Чрез искането и „превиването на гръп”, за да получиш нещо, всъщност преживяваш отсъствието на желаното. Искането подсказсва, че нещо ти липсва. С искането притегляш липсата към себе си. По странен начин с него се въвличаш в процес на отрицателни проявления. То е форма на отрицателно програмиране на самия теб и съсредоточаване, върху това, което нямаш.
Съсредоточи се върху чувството, което би изпитвал, ако вече имаш желаните неща. Дръж емоциите си високо до полюса на богатството и се концентрирай върху положителното, за да привлечеш изобилието към себе си. Действай, сякаш това, което желаеш, е вече твое. Може да го направиш чрез положителна визуализация, използвайки твърдения, заявяващи какво имаш „вече”, като същевременно изтриваш всякакви отрицателни мисли за искане веднага щом се появят и ги заместваш с положителни.
„Ако искаш да бъдеш богат външно, трябва първо да станеш богат вътрешно-каквото горе, това и долу. Каквото вътре, това и вън. Най-напред трябва да станеш богат в своите мисли, после богатството ти ще намери и външен израз. Необходимо е да имаш нагласата за това. Трябва да създаваш богати и изобилни мисъл-форми за това кой си ти и какво е възможно, а направиш ли го, те ще започнат да се проявяват извън теб”.
„Моята метатайна за богатството в основата си е, че трябва да създадеш много стойностни неща за доста хора и направиш ли го, ще върнеш голямото богатство при себе си. Постига се, като предоставяш на други хора услуги и продукти, които подобряват живота им, носят им радост. Ако го правиш, продължавай да разширяваш тази дейност. Винаги мисли за увеличаване на направеното за другите. Ако постъпваш така, богатството е логично заключение”.
   Боб Проктър
Сега ти можеш да го направиш и пъървата стъпка е разбирането, че си в състояние да го постигнеш. Престани да слушаш хората, които ти казват, че не можеш. И започни да виждаш как правиш нещо наистина голямо. Напиши го на лист хартия- крайният резултат. Започни с думите: „Аз съм толкова щастлив и благодарен сега, че промених моя годишен доход на месечен”.
Илай Дейвидсън
„Как ставаш по-богат? Ставаш по-благодарен.  Изследвания в САЩ показват, че благодарните хора изкарват повече пари и са по-добри по отношение на нововъведенията. Затова първата стъпка към забогатяването е да станеш по-благодарен. Открий доброто в своя свят веднага и ще направиш първата стъпка към богатството.”
ТВЪРДЕНИЯ ЗА БОГАТСТВО
(повтаряй си ги всеки ден)
  1. Аз съм магнит за парите
  2. Сега създавам богатство за себе си и тези, около мен чрез своите идеи, енергия и страст.
  3. Всичките ми инвестиции са доходоносни.
  4. Парите, които искам и от които имам нужда, винаги са ми на разположение.
  5. Всичко, което похарча, се връща към мен трикратно.
  6. Моите мисли се превръщат в значително финансово изобилие за мен.
  7. Колкото повече раздавам от богатството си, толкова повече се умножават личните ми финанси.
  8. Без усилия привличам цялото богатство, от което имам нужда и желая чрез силата на моите намерения.
  9. Приемам дарове от другите със знанието, че те доставят повече удоволствия на даващия, отколкото на мен.
  10. Аз съм благосклонен дарител и получател 

сряда, 20 април 2011 г.

"Тайната на милионерския ум"

                                                       
                                                                   
                                                                                                   
                                                                 
                                                                 

сряда, 13 април 2011 г.

Ти си истинско чудо

  
Всяка секунда, през която живеем, е нова и неповторима за вселената, миг, който няма да се върне... А на какво учим децата си? Учим ги, че две и две прави четири и че Париж е столицата на Франция.
А кога ще започнем да ги учим и на това, какво представляват те самите?
Трябва да кажем на всеки от тях: Знаеш ли какво си ти? Ти си истинско чудо. Ти си неповторим. През всичките изминали години не е имало дете като теб. С твоите крака, ръце, сръчни пръсти, с начина, по който се движиш.
Ти можеш да станеш Шекспир, Микеланджело, Бетовен. Имаш сили за всичко. Да, да, ти си истинско чудо! И когато пораснеш, ще можеш ли да нараниш някого, който също като теб е истинско чудо?
Ти трябва да работиш — ние всички трябва да работим, за да направим света достоен за децата му.
                                                                                                     Пабло Казалс
Източник: "Пилешка супа за душата"

петък, 8 април 2011 г.

Искаш промяна- започни от себе си!

                                                               снимка: istock Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в криптата на Уестминстърското абатство:
  Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници,
мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам,
открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която живеех.
Но и тя изглеждаше непоклатима.
В залеза на моя живот, в последен отчаян опит се залових да променя
поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.
Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: Ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.
Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света.
                                                                                                 
Анонимен автор

Източник: "Пилешка супа за душата" от Джак Канфийлд

вторник, 5 април 2011 г.

Музика за медитация

Това е музика за медитация. Медитацията влияе изключително благоприятно върху човешката психика и организъм. 10 минути всеки ден са достатъчни, за да се поддържаш винаги спокоен, щастлив, здрав и положително настроен. А това, както знаете е изключително важно, за да може да излъчваш тази положително вибрация и да привличаш положителни случки в живота си. 
  
  ***
 
                                                                              ***                                 
                                                                   
***                        

  Ето и пример какви утвърждения да си казваме по време на медитация:
–Аз съм здрав и силен.
 –Аз обичам себе си.
 –Аз привличам изобилие от положителни хора и случки в живота ми.
 –Всеки ден във всяко едно отношение ставам все по-добре и по-добре.
 –Аз съм богат.
 –Аз постигам успех във всичко.
 –Аз съм късметлия.
 –Аз умея да давам и да получавам.
 –Аз притежавам изключителни качества и таланти.
 –Аз съм уникален.
 –Аз приемам всичко, което идва в живота ми и извличам най-доброто от всяка ситуация!
 –Аз съм божествено творение.
 –Аз мога да постигна всичко, което пожелая за себе си, стига да повярвам, че вече съм го постигнал.
 –Аз заслужавам всичко най-хубаво за мен и моите близки хора.
 –Аз вярвам, че моят живот е и ще бъде прекрасен.
 –Аз винаги правя най-доброто, на което съм способен.
 –Аз прощавам на себе си и на другите всичко, което съм направил/направили, защото е човешко да се греши.
 –Аз се уча от опита си и от грешките на другите.
 –Аз вярвам в чудеса и ми се случват чудеса.
 –Аз водя един спокоен и щастлив живот.
 –Аз имам най-прекрасното/те семейство/приятели на света!
 ***

неделя, 20 март 2011 г.

"Тайната"

  Това е малко филмче, откъс от великия филм "Тайната". Когато за пръв път го изгледах преди 4 години бях потресена. От тогава досега се стремя да живея по този начин! Горещо ви го препоръчвам! :) Приятно гледане!

неделя, 13 март 2011 г.

Езиците на тялото- стандартен жест със скръстени ръце

                                                                                               снимка: istock При този жест и двете ръце са скръстени пред гърдите, като по такъв начин съответният човек сякаш се опитва „да се скрие" и да се предпази от неблагоприятната за него ситуация. Има най-различни пози със скръстени ръце, но в тази книга ще разгледаме само трите най-широко разпространени и най-често използвани. Стандартното скръстване на ръцете е универсален жест, който почти навсякъде по света издава отрицателна нагласа и же­лание за самозащита. Този жест може да бъде наблюдаван най-често когато човек е сред непознати хора - по време на публични срещи, на опашка, в кафенета, асан­сьори и навсякъде другаде, където хората обикновено се чувстват не­уверени и несигурни.
По време на една моя неотдав­нашна обиколка с лекции из Съе­динените щати при една от тях на­рочно започнах сказката си с кри­тични забележки относно характе­рите на няколко високоуважавани и добре познати на аудиторията лич­ности, които на всичкото отгоре бяха сред присъстващите. Веднага след тази моя словесна атака помо­лих хората да не мърдат, а „да зам­ръзнат" в позите, които са заели, и с жестовете, които са направили. Когато после ги приканих да се ог­ледат и им посочих, че около 90% от тях са заели пози със скръстени ръце веднага след началото на словесната ми атака. Те бяха и удивени, и развеселени.
Този простичък тест съвсем ясно разкрива, че повечето хора заемат някоя от позите със скръстени ръце, когато не са съгласни с онова, което чуват. Мнозина оратори се провалят, защото пре­небрегват това повече от очевидно послание, отправено им от тях­ната аудитория, тъй като пропускат да забележат скръстените ръце на слушателите си. Опитните оратори обаче много добре знаят, че появата на този жест налага незабавни действия „за разчупване на леда", които да принудят слушателите да заемат no-отпуснати пози, така че да се промени отрицателната им нагласа към говорещия.
Когато при лична среща очи в очи видите другия човек да скръства ръце, можете да сте повече от сигурни, че сте казали нещо, с което той не е съгласен. В такива случаи е безсмислено да продължавате да говорите в същия дух, дори ако съответният човек се съгласява с вас на думи. Истината е, че несловесното послание не лъже - лъжат думите.
В разглежданата ситуация целта ви е да се опитате да разкрие­те причината, породила жеста със скръстените ръце, и да принуди­те съответния човек да „отключи" позата си и да заеме по-открита позиция. И помнете: докато той остава със скръстени ръце, отрица­телната му нагласа се запазва. Вътрешната нагласа на човека пре­дизвиква появата на едни или други жестове, като остава непроме­нена, докато не се променят направените жестове и заетите пози.
Един простичък, но ефективен метод за „отключване" на по­зата със скръстени ръце е да подадете на съответния човек мо­лив, книга или изобщо каквото и да е, което да го принуди да разкръстоса ръцете си, за да се протегне и да поеме от вас пода­дения му предмет. Това движение не само го кара да заеме по-открита поза, но повлиява благоприятно и върху вътрешната му нагласа. Друг ефективен метод за „отключване" на позата със скръстени ръце е да помолите съответния човек да се приведе напред, за да погледне по-отблизо онова, което му показвате.
Резултатна тактика е вие самите да се приведете леко към него, като направите жест с отворени и изложени на показ длани, и да го попитате примерно: „Виждам, че имате въпрос, какво бихте желали да узнаете?" или „Какво мислите по въпроса?", а после да се отпуснете назад на мястото си, с което да покажете на съот­ветния човек, че е негов ред да говори. Като държите пред погле­да му ръцете си с отворени длани, вие несловесно му казвате, че бихте желали открит и искрен отговор.
              Като търговски представител, аз никога не продължавам да хваля и да предлагам стоката си, преди да съм разбрал какво е накарало потенциалния купувач изведнъж да скръсти ръце. В по­вечето случаи откривам, че той има някакви възражения или кри­тични забележки, а това е нещо, което повечето от другите про­давачи не биха разбрали, тъй като няма да обърнат внимание на несловесния сигнал на потенциалния купувач, че е настроен от­рицателно към някой аспект от сделката. Източник: "Езикът на тялото" от Алан Пийз 

събота, 12 март 2011 г.

Тайната на Сократ

Тази публикация е откъс от бестселъра на Дейл Карнеги "Как да печелим приятели и да влияем на другите". Лично за мен тази книга, когато за пръв път я прочетох промени коренно представата ми за общуване и ме научи да мога да разбирам другите, да се поставя на тяхно място и още много полезни неща и интересни неща. Препоръчвам я силно на всеки от вас! ***
Когато разговаряте с някого, не започвайте с нещата, по които не сте на едно мнение. Започнете, като изтъкнете онова, по което сте съгласни. Ако е възможно подчертайте многократно, че имате обща цел и различията помежду ви се отнасят само до метода на постигането й.
Направете така, че другият от самото начало да казва „да”. Ако е възможно, не допускайте да казва „не”.
Според професор Овърстрийт, отговорът „не” е най-трудната за преодоляване пречка. Когато казваш „не” гордостта изисква да държиш на своето. Може по-късно да си помислиш, че това „не” не е било най-мъдрото решение, но нали става въпрос за драгоценната ти гордост! Кажеш ли нещо, трябва да държиш на своето. Ето защо изключително важно е от самото начало да се даде положителна насока на разговора. 
Добрият оратор от самото начало предизвиква поредица от положителни отговори. Това насочва в положителна посока мисловният процес у слушателите. Веднъж поел една посока, необходима е известна сила за отклоняването му, а още повече да бъде сменена тя. 
Психологическият модел е съвсем ясен. Когато човек казва „не” и е убеден в това, той не просто изрича една дума от две букви. Целият му организъм – жлези, нерви, мускули – се напряга в израз на отхвърляне. Понякога незабележимо, друг път съвсем видимо се проявява физическо отдръпване или готовност за отдръпване. Накратко, цялата двигателна система застава нащрек против това, което не желае да приеме. И обратното, когато казва „да”, няма никакво отдръпване. Организма сякаш се устремява напред, отваря се и става възприемчив. Следователно, колкото повече отговори „да” предизвикате отначало, толкова по-вероятно е да спечелите другия за крайното предложение.
Техниката на положителният отговор е много проста. А как я пренебрегваме! Често за хората сякаш е въпрос на чест още от самото начало да противоречат на другите.
Допуснете ученик, клиент, дете, съпруга или съпругата ви да каже „не” в началото и ще ви трябва ангелска мъдрост и търпение, за да превърнете нажежения негативизъм в утвърдителен отговор.
Тази тактика на положителния отговор позволява на Джеймс Еберсън, касиер в Гринуичката спестовна банка в Ню Йорк, да спечели потенциален клиент, който иначе би бил загубен.
„Този човек дойде да си открие сметка -  разказва господин Еберсън. – Аз му дадох да попълни обичайният формуляр. На някой от въпросите той отговори с готовност, но на други категорично отказа да отговори.
Преди да се заема с изучаването на човешките взаимоотношения, щях да обясня на този потенциален вложител, че ако откаже да предостави тази информация на банката, ще се наложи да му откажем да му открием сметка. Срамувам се, че преди съм постъпвал точно така. Естествено, чувствах се добре, когато поставях такъв ултиматум. Той показваше ясно кой командва и правилата и изискванията на банката не могат да се пренебрегват. Но подобно отношение никак не караше човека, дошъл да вложи парите си при нас, да се чувства добре дошъл и да се радва на уважение.
Онази сутрин реших да проявя малко здрав разум. Реших да говоря не за това, което иска банката, а за това което иска клиентът. И най-вече бях решен да го накарам от самото начало да ми отговаря с „да”. Затова се съгласих с него. Казах, че информацията, която отказва да ни предостави, не е изрично необходима.
„Но да предположим – продължих, - че след смъртта ви, всичко се случва, в банката има ваши пари. Не бихте ли искали тя да ги прехвърли на най-близкия ви родственик, който има законно право да ги получи?”
„Да разбира се”, отвърна той.
„А не мислите ли, че е добре да ни дадете името на най-близкия си роднина, така че, в случай че нещо се случи с вас, да можем сигурно и незабавно да изпълним волята ви?”
Той отново отвърна с „да”.
Младежът омекна и смени тона, когато разбра, че искаме тази информация не заради себе си, а заради него самия. Преди да си тръгне от банката той не само ми предостави цялата информация за себе си, но и по мой съвет откри доверителна сметка на майка си и с удоволствие отговори на всички въпроси за нея.
Установих, че като го накарах отначалото да казва „да”, той забрави спорните въпроси и с готовност направи, каквото желаех.
Джоузеф Алисън, търговски агент на електрическата компания „Уестънгхауз”, разказва следната история: „В района имаше един човек, когото компанията много искаше да спечели като клиент. Моят предшественик се беше срещал с него десет години, без да му продаде нищо. Когато поех района, го посещавах три години, без да получа поръчка. Накрая, след 13 години срещи и делови разговори, му продадохме няколко мотора. Ако се окажеха добри, щеше да последва поръчка за неколкостотин – така поне очаквах. 
Дали ще се окажат качествени? Сигурен бях в това. И когато се обадих три седмици по-късно, бях в отлично настроение.
Главният инженер ме посрещна със смайващо съобщение: „Алисън, не мога да купя от вас останалите мотори.”
Защо? – удивих се аз. – Защо?”
„Защото моторите ви се нагряват прекалено много. Не мога да ги пипна.”
Знаех си, че няма полза да споря. Твърде дълго бях опитвал по-този начин. Затова реших да приложа тактиката с положителните отговори.
„Вижте сега, господин Смит – започнах аз, - напълно съм съгласен с вас. Ако тези мотори се нагряват прекалено много, не бива да купувате повече от тях. Трябват ви мотори, които да отговарят на нормите на Националната асоциация на производителите на електрическо оборудване. Нали така?”
Той се съгласи получих първото „да”.
„Според Асоциацията на производителите на електрическо оборудване, добре конструираният мотор трябва да вдига температура до 22 градуса над температурата на помещението. Нали така?”
„Да – съгласи се той. – Точно така. Но вашите мотори се нагряват ного повече.”
Аз не спорих. Само попитах: „каква е температурата във фабриката?”
„О, към 24 градуса.”
„Е, ако температурата във фабриката е 24 градуса и добавим още 24 градуса, това прави 46 градуса. Няма ли да се изгорите, ако си сложите ръката под струя вода с температура четиридесет и шест градуса?”
Той отново трябваше да се съгласи. „Е, няма ли тогава да е разумно да не пипате моторите?”
„Ами май сте прав” – съгласи се той.
Побъбрихме още малко. После той се обади на секретарката си и направи за следващия месец поръчка за около трийсет и пет хиляди долара.
Трябваше да минат години и да загубя хиляди долари в неосъществени сделки, докато най-сетне разбера, че от споровете полза няма и много по-доходоносно и интерсно е да погледнеш на нещата от гледната точка на другия и да се опиташ да го накараш да казва „да”.
                                                                                              снимка: istock
„Конската муха на Атина” Сократ е един от най-великите философи, живели на този свят. Той постига нещо, което е било по силите на малцина в световната история. Променя коренно хода на човешката мисъл. Днес, двайсет и четири века след смъртта му, е почитан като един от най-големите майстори на убеждаването, оставил неизлечима следа в затъналия в крамоли свят.
Какво прави той? Може би казва на хората, че не са прави? Не, не и Сократ. Той е много по-умен. Тази техника, е известна като „Сократов метод”, се изразява в това да получаваш утвърдителни отговори от опонента си. Задаваш въпроси, на които на другия му се налага да отговори с „да”. Предизвиквайки един след друг утвърдителни отговори, докато натрупаш внушително количество от тях. Продължаваш да задаваш въпросите си, докато накрая, почти без да се усети, опонентът достига до заключението, което само няколко минути преди това би оспорвал яростно.
Следващият път, когато се изкушите да кажете на някому, че не е прав, спомнете си за Сократ и задайте любезен въпрос – въпрос, на който да ви отговорят с „да”.
Има една китайска поговорка, в която се крие вековна мъдрост на Изтока: „Който стъпва леко, стига далеч.”
Китайците със своята древна култура са прекарали хилядолетия в изучаване на човешката природа и са натрупали доста проницателност: „Който стъпва леко, стига далеч.”
ПРИНЦИП № 5
Направете така, че другият веднага да започне да ви отговаря с „да”

"200 принципа на успеха" от Робин Шарма- 2 част

Две от най–важните неща за щастлив живот изпълнен с радост са баланса и умереността. Човек трябва да поддържа баланс във всичко и да не стига до крайности
***
 Не приемай книгите за личностно развитие за дрънканици. Чети ги и използвай всички идеи, които ти се сторят полезни. Някои хора мислят, че трябва да направят всичко, което пише, и стигат до крайности в използването на техниките. Всяка книга има поне една полезна стратегия. Използвай каквото ти е необходимо и работи, а останалото просто забрави.
***
Намери си наставник, който да моделираш по пътя на прогреса. Грешката, която прави целия свят е, че не се възползва от опита на другите. Намери човек, който да е едновременно смел и внимателен с другите, който е узрял. Твоят наставник трябва да бъде наясно само с добрите ти интереси и трябва да е достатъчно възрастен, за да може да ти даде добри съвети за това, за което си потърсил помощ. Всеки има нужда да се чувства оценен и дори най–заетите хора ще намерят време да помогнат на човек, който оценява съветите им и ги уважава.
***
Направи списък с всичките си слаби страни. Един наистина уверен и просветен човек ще се стреми да поправи слабостите си веднага щом ги забележи. Набий си в ума, че дори най-великите и влиятелни хора имат лоши качества. Някои са по-добри от други в прикриването им. От друга страна, научи се да разпознаваш силните си страни и ги развивай.
***
Никога не се оплаквай. Нека хората те познават като силен, позитивен, енергичен и ентусиазиран човек. Човек, който се оплаква, циничен е и винаги се стреми да види лошата страна на нещата, плаши хората и рядко успява в начинанията си. От чисто психологическа гледна точка, нещата винаги имат две страни: една, която е в главата ни, и една в действителността. Фокусирай се върху позитивната. Не позволявай нищо да те отклони от предначертания път към успеха. Представи си и искрено вярвай в това, което искаш. По всяка вероятност ще го получиш.  
***
Създай си образ на високо компетентен, силен, дисциплиниран, спокоен и възпитан човек. Намери златната среда между образа, който представяш на света, и това, което си в действителност. Създай лека мистерия около себе си, защото истински мъдрите никога не се излагат на показ. Не казвай всичко на всички за себе си, стратегиите и стремежите си. Успешните граждани на този свят мислят три пъти преди да говорят, защото една изречена дума никога не се връща. Направи нещата да изглеждат лесни и хората ще казват, че си природно надарен. Говори само добри неща и хората ще се тълпят около теб. Никога не говори лошо за другите и хората ще знаят, че никога няма да злословиш зад гърба им. Изгради своя характер и живей ръководен от високи принципи.
***
Когато избираш човека, с който да прекараш живота си, помни, че това е най-важното решение, което някога ще вземеш. Брачният съюз ще ти осигури 90% от подкрепата, щастието и реализацията ти, затова избирай внимателно. Вземи предвид качества като привързаност, чувство за хумор, интелигентност, адаптивност, зрялост, темперамент, взаимна толерантност и неописуемите характеристики на химията. Ако тези неща са налице, връзката ти има голям шанс да бъде успешна. Действай бавно и не позволявай никой да те притиска при взимането на това решение.
***
Разпредели времето за релаксация през седмицата и спазвай стриктно разпределението. Едва ли ще плануваш някаква друга дейност по времето, когато имаш уговорена среща с президента на компанията или с най – важния си клиент.Затова не слагай други задачи във времето, когато работиш над себе си. Трябва да имаме време за себе си, за да разсъждаваме, да се развиваме, дa презареждаме батериите. Това са възстановителни техники, които ни позволяват дълъг престой на върха и са изключително важни.
***
Отлична техника за визуализация: ако се притесняваш за нещо, напиши думите на тревогата си на лист хартия. Запали го и гледай как думите изчезват в пламъците. Брус Лий, великия майстор на бойни изкуства е използвал тази техника редовно.
***
Лидерите четат. /Readers are leaders/. Американският президент Бил Клинтън е прочел повече от 300 книги по време на краткия си престой в Оксфорд. Някои топ-лидери четат по 1 книга на ден. Търси знание и информация. Наистина живеем в ерата на информацията и тези, които са по-активни могат да използват това като предимство. Колкото повече знаеш, толкова по-малко се страхуваш.
***
Създай си навик да четеш нещо позитивно и вдъхновяващо вечер преди да заспиш и сутрин преди да станеш от леглото.Скоро ще забележиш ползите от този навик, защото тези мисли ще те съпътстват през целия ден.
***
Набележи си поне трима души, които могат да те заредят с вдъхновение, мотивация и подкрепа за твоите цели и намерения. Планирай да се срещнеш с тях през следващите няколко седмици.Слушай ги ентусиазирано и направи с тях brain storming. Набележи си стратегия и следвай техните съвети.
***
Правилно е казано: “ако посееш действие ще пожънеш навик ; ако посееш навик ще пожънеш характер; ако посееш характер ще пожънеш съдба “Същината на човека е неговия характер – направи своя уникален, безупречен и силен.Не казвай, че ще направиш нещо, докато наистина не го направиш. Говори само истината и мери думите си. Бъди скромен, целенасочен и смирен.
***
Запомни най-важния природен закон: позитивното доминира над негативното.
***
Създавай нови приятелства и познанства всеки ден. Дръж обновяван списък с всичките си контакти под ръка. Богатите взаимоотношения са ДНК-то на щастливия живот. Към "200 принципи на успеха" 1-ва част тук